Смъртта
Очите, влажни, кехлибарени,
загледани към вечността,
навярно спомнящи оставени
надежди в минали лета;
затварят се в клепачи лепкави
и тлеят нежно сред покой;
не искат да си спомнят, стъпкани,
мечтите, бройни и безброй!
И тялото разперва дланите,
приело гузната съдба;
на път е явно към избраните,
избавените от смъртта.
Смъртта, избавяща избраните,
протяга своята коса.
Приемате или се браните -
намирам разлика... едва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Петров Всички права запазени
