9.09.2006 г., 12:18

Смъртта

874 0 7
Смъртта



Смъртта е край... защо ли?
Нали начало друго идва после,
но краят, въпреки това - голям е,
душа сиротна "Бог да прости".

Смъртта е край... едва ли!
За философите - риторика,
но никого не ще пожали,
след нея всички сме история.

Смъртта начало е... за всеки?
Разбира се, оттук сме равни,
единственото място може би,
където честни сме, без давност.

Смъртта реалност ли е?
Или само факт.
Кога се раждаме,
при смърт или живот?!


Чар..09.09.06

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...