Sep 9, 2006, 12:18 PM

Смъртта

  Poetry
875 0 7
Смъртта



Смъртта е край... защо ли?
Нали начало друго идва после,
но краят, въпреки това - голям е,
душа сиротна "Бог да прости".

Смъртта е край... едва ли!
За философите - риторика,
но никого не ще пожали,
след нея всички сме история.

Смъртта начало е... за всеки?
Разбира се, оттук сме равни,
единственото място може би,
където честни сме, без давност.

Смъртта реалност ли е?
Или само факт.
Кога се раждаме,
при смърт или живот?!


Чар..09.09.06

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...