Sep 9, 2006, 12:18 PM

Смъртта

  Poetry
883 0 7
Смъртта



Смъртта е край... защо ли?
Нали начало друго идва после,
но краят, въпреки това - голям е,
душа сиротна "Бог да прости".

Смъртта е край... едва ли!
За философите - риторика,
но никого не ще пожали,
след нея всички сме история.

Смъртта начало е... за всеки?
Разбира се, оттук сме равни,
единственото място може би,
където честни сме, без давност.

Смъртта реалност ли е?
Или само факт.
Кога се раждаме,
при смърт или живот?!


Чар..09.09.06

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...