Sep 9, 2006, 12:18 PM

Смъртта

  Poetry
881 0 7
Смъртта



Смъртта е край... защо ли?
Нали начало друго идва после,
но краят, въпреки това - голям е,
душа сиротна "Бог да прости".

Смъртта е край... едва ли!
За философите - риторика,
но никого не ще пожали,
след нея всички сме история.

Смъртта начало е... за всеки?
Разбира се, оттук сме равни,
единственото място може би,
където честни сме, без давност.

Смъртта реалност ли е?
Или само факт.
Кога се раждаме,
при смърт или живот?!


Чар..09.09.06

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...