Смъртта...
"...какво е човека
две дати на камъка - ето живота ни
с тире между тях - за пътека..."
Кольо Александров
Смъртта се е скрила зад ъгъла -
ехидна, неканена, зла,
тя крачи към тебе, прегърнала
блестящата остра коса.
И без да очакваш замахва тя
със сила могъща, без жал,
и без да помисли остава там
безбрежна тъга и печал!
Защо не насочи на другаде
взор кървав с отровни очи -
за миг не потрепнаха даже те
и теб от живот тя лиши.
Нечестна съдба те настигна днес
и Господ защо разреши
на теб да посегне смъртта без чест,
пред многото други съдби!
Такъв е той - гаден, горчив и зъл -
животът - доброто от зло
да види дори и не би могъл
или му е туй все едно!
Дано пък за теб да е по-добре,
там, дето отиваш сега,
дано се синее това небе!
Прощавай, ппиятелю,
Мир на праха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Власакиев Всички права запазени
