17 мая 2007 г., 10:16

Смъртта... 

  Поэзия
11563 0 7
  /на Светльо Колев/

"...какво е човека

                                                 две дати на камъка - ето живота ни

                                                   с тире между тях - за пътека..."

                                                                                      Кольо Александров

 

Смъртта се е скрила зад ъгъла -

ехидна, неканена, зла,

тя крачи към тебе, прегърнала

блестящата остра коса.

 

И без да очакваш замахва тя

със сила могъща, без жал,

и без да помисли остава там

безбрежна тъга и печал!

 

Защо не насочи на другаде

взор кървав с отровни очи -

за миг не потрепнаха даже те

и теб от живот тя лиши.

Нечестна съдба те настигна днес

и Господ защо разреши

на теб да посегне смъртта без чест,

пред многото други съдби!

Такъв е той - гаден, горчив и зъл -

животът - доброто от зло

да види дори и не би могъл

или му е туй все едно!

 

Дано пък за теб да е по-добре,

там, дето отиваш сега,

дано се синее това небе!

Прощавай, ппиятелю,
                           Мир на праха!

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??