4.04.2007 г., 9:07

СМЪРТТА НА ПОЕТА

2.6K 0 10

СМЪРТТА НА ПОЕТА

В памет на поета Богомил Тодоров

Страници, премерени клишета,
строго изчислени редове...
Кой премери дните на поета
и му сряза нощите надве?...

Кой му сипва бавничко отрова,
за да я изпие наведнъж?...
Днес мълчим... Не виждаме виновен
за смъртта, преспала с този мъж.

Бягството внезапно от живота
ние няма лесно да простим,
но и кръста тежък към Голгота
трябва да не носим по един,

че за кой ли път полегна тежко -
като кръст на много рамене -
не умрял поет, а наша грешка...

...Звук ли, стон ли?... Шапките поне!


Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Дора! Поетът Богомил Тодоров го заслужава!
  • Поетът Богомил Тодоров изпи 3 водки с 3 флакона сандостен калциум, благодарение на това, че в тогавашния ОК на БКП- Варна, не приеха и за 10 минутки поне един поет, останал без работа... Бяха му изключили и електричеството... Сега до ресторант "Севастопол" във Варна (или как се казва заведението сега, не зная) има паметна плоча, напомняща за това къде е живял поетът!... А беше много талантлив и честен поет! И си остана такъв!!!
  • Много силен стих!!! Поклон!!!
  • ТЪГА!Поздрав!
  • Поздравления за силният и въздействащ стих!
    Ангелът наистина е осеял сърцето ти,от което
    като ручей, се леят невероятни стихове!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...