Apr 4, 2007, 9:07 AM

СМЪРТТА НА ПОЕТА

  Poetry
2.6K 0 10

СМЪРТТА НА ПОЕТА

В памет на поета Богомил Тодоров

Страници, премерени клишета,
строго изчислени редове...
Кой премери дните на поета
и му сряза нощите надве?...

Кой му сипва бавничко отрова,
за да я изпие наведнъж?...
Днес мълчим... Не виждаме виновен
за смъртта, преспала с този мъж.

Бягството внезапно от живота
ние няма лесно да простим,
но и кръста тежък към Голгота
трябва да не носим по един,

че за кой ли път полегна тежко -
като кръст на много рамене -
не умрял поет, а наша грешка...

...Звук ли, стон ли?... Шапките поне!


Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Дора! Поетът Богомил Тодоров го заслужава!
  • Поетът Богомил Тодоров изпи 3 водки с 3 флакона сандостен калциум, благодарение на това, че в тогавашния ОК на БКП- Варна, не приеха и за 10 минутки поне един поет, останал без работа... Бяха му изключили и електричеството... Сега до ресторант "Севастопол" във Варна (или как се казва заведението сега, не зная) има паметна плоча, напомняща за това къде е живял поетът!... А беше много талантлив и честен поет! И си остана такъв!!!
  • Много силен стих!!! Поклон!!!
  • ТЪГА!Поздрав!
  • Поздравления за силният и въздействащ стих!
    Ангелът наистина е осеял сърцето ти,от което
    като ручей, се леят невероятни стихове!
    Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...