forsaken_light (Роксана Медичи)
80 83
5.04.2006 г., 0:25 ч.

Смъртта на розата 

  Поезия
645 1 5

Въздишат старите дървета
и скърцат с клони пожълтели,
сивее старата пътека,
тъгуват хризантеми бели.

Във тъжната градина тиха
отсъства вече птичи ек
и нийде се не вижда
ни пеперуда, ни човек.

Там нейде в скътаната шума
догаря розата едва,
последна аз чух нейна дума
преди да стихне нежната душа.

"Ах, как ми липсва слънчицето светло
и бисерните капчици роса,
тази есен е зловеща
не вярвам вече в пролетта.

А бях аз млада, бях и свежа,
бях тъй красива преди дни
и моят тайнствен аромат
безброй въздишки породи

А днес студено е и слънцето се скри,
а моята премяна вече не блести,
изтичат песъчинките на тежката съдба
и усещам ледения полъх на смъртта"

Замлъкна розата и сведе тя глава,
догаря и последната лъчиста светлина.
Студът сковава старата земя
и всичко тук посреща вечерта.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??