27.02.2008 г., 11:36

Смъртта причинена от любов

906 0 6

Беше поредният слънчев ден и отново исках ти да си до мен.
Но от твоето НЕ бях повален и тръгнах си със сълзи тогава,
но заболя ме от тази твоя проява.
И така ден подир ден, гледах те  безмълвен, смутен.
Ужасно ме болеше и продължава да боли.
Сърцето ми кървеше и продължава да кърви.
За мене си единствена, ти знаеш, няма друга.
Защо направи това, каква е моята заслуга?
Взех пистолета и в главата си го опрях.
Защо реших да го сторя, просто не разбрах.
Последните ми мисли за тебе бяха, знай,
но на живота си вече сложих край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д------ Д------- Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми,според мен е мило момче да пише за любов,звучи романтично,продължавай да пишеш,имаш талант....и желание това е важното.Поздрави!!!
  • Така нека да започна с това,че аз никога не бих се самоубил за каквото и да било(е поне сега така говоря,но не са ми минавали такива мисли).И любовта дори и да я нямаще тя пак щеше да бъде моят стил.Ако всички,които пишат за любовта те послушат помисли си какво би станало.Света щеше да бъде друг нали??Е аз не мисля така.Ако не сме ние,малкото хора които пишат за любовта,светът нямаше да бъде същият.Само това мога да кажа и все пак мерси за коментара.
  • И аз съм на твоята възраст, и аз се опитвам да пиша (повече проза) и на мен ми минават мисли за такива стихотворения като твоето, но се въздържам да ги напиша. Защо? Защото е глупаво, смешно дори.Все си мисля, че не тази е възрастта, на която да се самоубиваш за момиче, а? Веднъж - добре (творецът може да си измисли всичко), втори път - става. Но всичките ти творби (без вълка) са свързани с любов. Дори и да я има става банално. Досадна ли станах? Може би. Ще ми се обидиш, нали? Може би. Няма кой знае какво значение. Просто опитай нещо друго. Успех (не само в любовта)!
  • Първо искам да благодаря за коментарите и ако съм разбрал добре светът на човек е такъв какъвто си го създаде сам.
  • Бъди силен!Поздрави...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....