Снегът постила белите си длани...
Снегът постила белите си длани
и тихичко нашепва ми едва,
че някъде ръцете ти сковани
жадуват за любовна топлина.
И още ми говори, че от нежност
нуждае се горещата ти плът.
За Бога, позволи ми да я срещна
със своята - един единствен път.
И още казва... твойте устни меки
че други, нечии в нощта жадуват,
а моите - така копнеят леко
и страстно, и вълшебно да целуват...
И чувам, че ми казва колко тъжни
очите ти за искреност зоват
и че не вярват те във думи чужди
но моите, повярвай, не грешат...
Снегът постила белите си длани
и тихичко нашепва ми едва
обичаш ли - душата ти е в рани
и плаче безутешна и сама.
Обичаш ли - обичаш до насита,
така и аз обичам, но не смея
дали си пълен с обич да те питам,
ако решил си да ù я дадеш на Нея!
25.12.2001 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
