Снежинката

                                        Снежинката

                                        На Снежана

Ти чиста си като снежинките навън,

излязла си сякаш ти от моя сън.

Красива, нежна, мила и добра жена,

докосна моето сърце и тъгата разпиля.

И появи се усмивката на моята уста,

отидоха си веднага и Тъга и Самота!

При мен дойде най-красивата Любовта,

тя е млада девойка, самодива една.

Облечена в бяла роба и със стройна снага,

пристъпя тихо и бавно към мен в ноща.

Подава ми ръката си и стиска моята сега,

целувам нейната ръка с нежност и топлота.

Ти идваш мила моя и оставаш до сутринта,

остани при мен, не бъди вече за мен илюзия.

Бъди реална моя любов не от сняг направена,

седни до мен и погали лицето ми, моята коса.

И ще докосна лицето ти, ще те целуна веднага,

една нежна и влюбена целувка от душа.

И две сърца ще туптят заедно в едно сега,

а усмивките ще греят на нашите лица.

И името ти снежно нека да остане след снега,

остани и ти с него при мен, да остане любовта.

А снежинките да си останат снежно бели, красота,

за жалост в живота някои от тях падат в калта.