Снежинки - леко падащи в морето,
красиви, нежни в своят леден воал!
Гледам ги - падащи прекрасно и меко,
в реката откриват своя вечен олтар!
Едните падат загубени във вълните,
но ето ги следващите - идват след тях!
И малко ми е мъчно за това, че изчезват.
Уникална е всяка, сякаш скъпоценен кристал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дива Самодива Всички права запазени
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=131424
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
