23.07.2006 г., 7:59

Снежинки - илюзия за вишнев цвят

1K 0 3
Тези снежинки ми напомнят вишнев цвят,
в косите на пролетна богиня.
Студени са, нямат неговия аромат.
Днес се чувствам като просекиня.

Моля зимата да ми подари сърце.
Моето, кой знае защо изстина.
Превърна се в студено слънце в сиво небе.
С него и всичко мое си замина.

Боси са стъпките на душата ми. Път
няма отъпкан, по който да мина.
Рисува параболи болка в нежната ми плът.
Не исках...Но се случи...Карантина.

Сънувам вишнев цвят и плача от нежност.
Плахи листчета капят по лицето.
Вишневи бели снежинки - красота снежна.
Може ли със сняг да стоплиш сърцето?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геолина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...