23 jul 2006, 7:59

Снежинки - илюзия за вишнев цвят

  Poesía
1K 0 3
Тези снежинки ми напомнят вишнев цвят,
в косите на пролетна богиня.
Студени са, нямат неговия аромат.
Днес се чувствам като просекиня.

Моля зимата да ми подари сърце.
Моето, кой знае защо изстина.
Превърна се в студено слънце в сиво небе.
С него и всичко мое си замина.

Боси са стъпките на душата ми. Път
няма отъпкан, по който да мина.
Рисува параболи болка в нежната ми плът.
Не исках...Но се случи...Карантина.

Сънувам вишнев цвят и плача от нежност.
Плахи листчета капят по лицето.
Вишневи бели снежинки - красота снежна.
Може ли със сняг да стоплиш сърцето?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геолина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...