Тропот от токчета раздира тишината,
а вятър небрежно й гали косите...
Погледът й вледеняващ - убива добротата,
падат мъртви дори и сълзите!
Зоват я те - крадла, безверна и чужда,
студена, безмилостна и толкова зла...
У човека, в сърцето най-злото пробужда -
отнема му всичко, но пак остава сама...
Събира душите и ги измъчва,
своя собствена вече тя няма!
И чуват се викове - "Моля, прости ми!",
но прошка какво е - тя няма представа!
А някога плачеше, викаше силно,
можеше всекиго да боготвори,
но сърцето му ледено в снежна
кралица превърна я, оставяйки
нейното цял живот да кърви!
© Десислава Танева Всички права запазени