24.04.2008 г., 15:24

Снежната кралица

Поезия » Любовна

958 0 5

Тропот от токчета раздира тишината,
а вятър небрежно й гали косите...
Погледът й вледеняващ - убива добротата,
падат мъртви дори и сълзите!

Зоват я те - крадла, безверна и чужда,
студена, безмилостна и толкова зла...
У човека, в сърцето най-злото пробужда -
отнема му всичко, но пак остава сама...

Събира душите и ги измъчва,
своя собствена вече тя няма!
И чуват се викове - "Моля, прости ми!",
но прошка какво е - тя няма представа!

А някога плачеше, викаше силно,
можеше всекиго да боготвори,
но сърцето му ледено в снежна
кралица превърна я, оставяйки
нейното цял живот да кърви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vanesa_crazy (Ванеса)

Много ми хареса

2008-05-13T19:48:56+03:00
florr (Диди Георгиева)

Браво,Десинка!!!Много ми хареса!

2008-05-06T15:20:53+03:00
едимах

и животът е снежна кралица
вика,плаче,крещи и боготвори...
браво Деси !

2008-04-24T19:10:42+03:00
niko_niko (Нико Ников)

Гледай само напред, Деси... Браво.

2008-04-24T16:49:26+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Хубав стих, Деси! Но не позволявай на лирическата си героиня да се променя заради когото и да било... независимо какво ни се случва в живота, трябва да продължим смело напред, с вдигната глава и най-вече... с много любов в сърцата! Поздрав!

2008-04-24T15:28:05+03:00