26.01.2005 г., 19:33

Снежно настроение

1.9K 0 12
Настроението ми е снежно
също като зимата навън,
и не знам защо така ми става смешно -
не живот живея, ами сън.

Бродят сенки из съня ми, слепи,
блъскат се, говорят ми, крещят.
Ако знаят колко са нелепи,
щяха да си легнат, да заспят.

Но за тях това е живата реалност
и единствен свят, живот, мечти.
Не усещат цялата баналност,
да живеят винаги "почти"

Искам да усетя аромат на пролет,
въпреки че вън вали, вали.
Да се възхитя от птичи полет
и да полетя сама дори.

Но съм прикована здраво към земята
земни мисли, чувства, суети.
От високо птицата ми мята,
да политна с нея, но уви,

да живея, както искам, съм безсилна,
слаба и нещастна, без мечти.
Всяка болка, казват, е родилна,
ала болка ли отново ще роди?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! 6!
  • стихът е в тон с настроението на почти всички явно Поздрав и от мен ... добре написано... отличен(6)
  • Хубаво е Емма!
  • Прекрасно е! Наистина ми хареса. 6 Пък е най-добра и реална представа ми дава за днешния живот. Благодаря ти
  • Хареса ми като идея и изпълнение. Има много интересни изрази - както края (да не повтарям Ели), така и например :
    Не усещат цялата баналност
    да живеят винаги "почти"...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...