26.01.2005 г., 19:33

Снежно настроение

1.9K 0 12
Настроението ми е снежно
също като зимата навън,
и не знам защо така ми става смешно -
не живот живея, ами сън.

Бродят сенки из съня ми, слепи,
блъскат се, говорят ми, крещят.
Ако знаят колко са нелепи,
щяха да си легнат, да заспят.

Но за тях това е живата реалност
и единствен свят, живот, мечти.
Не усещат цялата баналност,
да живеят винаги "почти"

Искам да усетя аромат на пролет,
въпреки че вън вали, вали.
Да се възхитя от птичи полет
и да полетя сама дори.

Но съм прикована здраво към земята
земни мисли, чувства, суети.
От високо птицата ми мята,
да политна с нея, но уви,

да живея, както искам, съм безсилна,
слаба и нещастна, без мечти.
Всяка болка, казват, е родилна,
ала болка ли отново ще роди?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! 6!
  • стихът е в тон с настроението на почти всички явно Поздрав и от мен ... добре написано... отличен(6)
  • Хубаво е Емма!
  • Прекрасно е! Наистина ми хареса. 6 Пък е най-добра и реална представа ми дава за днешния живот. Благодаря ти
  • Хареса ми като идея и изпълнение. Има много интересни изрази - както края (да не повтарям Ели), така и например :
    Не усещат цялата баналност
    да живеят винаги "почти"...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...