24.12.2017 г., 10:48

Снежност

480 0 4

 Вятър разхвърля пухени перца, 
замята ги в разни посоки,
рехави при плахия си старт 
точиците неусетно се сгъстиха.

 

Подлудени в щура игра,
ускорено стелят бяла прелест,
нетърпеливо скриват замръзнала кал,
с безпогрешен естетичен усет.

 

Капризно се топят от топлината на длан, 
протегната да ги приветства,
илюзорни снежностни видения,
покорителни бели фантазии.

 

С гравитация от завихрено обаяние,
филмират любими композиции
в прозоречния ми екран.
Подготвила съм нежност,
за да ги посрещна...
винаги ще бъда там…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Коментарът много добре се е получил, Гавраил!
  • В гравитация на завихрено
    обаяние
    композиции се притискат
    топят разстояние
    свита зад прозоречния екран
    Надеждата гледа Бъдещето
    на твоята длан!
  • Весели празници!
  • Нека има сняг в Рождественската нощ – да е чисто и бяло в сърцата и по земята!
    Весело посрещане!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...