24.12.2017 г., 10:48

Снежност

484 0 4

 Вятър разхвърля пухени перца, 
замята ги в разни посоки,
рехави при плахия си старт 
точиците неусетно се сгъстиха.

 

Подлудени в щура игра,
ускорено стелят бяла прелест,
нетърпеливо скриват замръзнала кал,
с безпогрешен естетичен усет.

 

Капризно се топят от топлината на длан, 
протегната да ги приветства,
илюзорни снежностни видения,
покорителни бели фантазии.

 

С гравитация от завихрено обаяние,
филмират любими композиции
в прозоречния ми екран.
Подготвила съм нежност,
за да ги посрещна...
винаги ще бъда там…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Коментарът много добре се е получил, Гавраил!
  • В гравитация на завихрено
    обаяние
    композиции се притискат
    топят разстояние
    свита зад прозоречния екран
    Надеждата гледа Бъдещето
    на твоята длан!
  • Весели празници!
  • Нека има сняг в Рождественската нощ – да е чисто и бяло в сърцата и по земята!
    Весело посрещане!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...