Dec 24, 2017, 10:48 AM

Снежност

  Poetry
483 0 4

 Вятър разхвърля пухени перца, 
замята ги в разни посоки,
рехави при плахия си старт 
точиците неусетно се сгъстиха.

 

Подлудени в щура игра,
ускорено стелят бяла прелест,
нетърпеливо скриват замръзнала кал,
с безпогрешен естетичен усет.

 

Капризно се топят от топлината на длан, 
протегната да ги приветства,
илюзорни снежностни видения,
покорителни бели фантазии.

 

С гравитация от завихрено обаяние,
филмират любими композиции
в прозоречния ми екран.
Подготвила съм нежност,
за да ги посрещна...
винаги ще бъда там…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

  • Коментарът много добре се е получил, Гавраил!
  • В гравитация на завихрено
    обаяние
    композиции се притискат
    топят разстояние
    свита зад прозоречния екран
    Надеждата гледа Бъдещето
    на твоята длан!
  • Весели празници!
  • Нека има сняг в Рождественската нощ – да е чисто и бяло в сърцата и по земята!
    Весело посрещане!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...