Снимката...
В памет на Мариана Димитрова
Разглеждах те на тази малка снимка.
Усмихната. Доволна от живота си.
И само месеци след нея си потеглила.
В безкраен път потеглила си кротко.
Дано да си намерила покоя.
Навярно ни поглеждаш пак усмихната.
Но някъде от чистото. Отгоре.
Дали летейки, нещо си помислила?...
В едно съм сигурна - надскочила си болката.
Летеж над страховете. Над обидата.
Преградата е фина. Долу кално е.
Избрала си незнайното пред сивото.
Една колонка нейде в ежедневника.
Все този начин. Все едно и също.
А, болката? Това, че е кървяла?...
Разбирам те. Напълно. И прегръщам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
