15.05.2014 г., 23:04

Сноп от звезди

677 0 5

Сноп от звезди в очите ти виждам.

И макове цъфнали навред във полето.

-Които огряват в червено,

нощния мрак...

Луната окръглена,

огряла е ружено!

И стеле се мракът,

да влезе във макът...

Нощта го напира.

И бухал напомня, че буден е вече.

А вятъра носи щурчова песен...

Нейде, нейде във мрака

сянка пробягва.

И после отново, всичко затихва...

Чуваш само песента на щурците.

-В хор непознат,

с който омайват нежния мрак!

Далече, далече в полето.

Там... в житния клас.

Два семафора светят

като светулки влюбени.

-Сякаш за ръка се държат;

-Те галят житата и техния клас.

Сноп от звезди в очите ти виждам...

Сърцето ми бие в галоп непознат.

И вдишвам от тебе

аромата прекрасен...!

А после, а после.

Ти тихо се сгушваш до мен.

Затихват очите ни

във звездния мрак.

И с трепет очакват

утрото пак!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Санвали за мене е чест...Поезията е това което човек чувства но и радост когато и други я разбират...Поздрави!!!
  • И аз те поздравявам за хубавия стих, Ангел!
  • Благодаря за мен е радост че споделихте стиха ми.
  • Интересна идея ...
  • „И стеле се мракът,

    да влезе във макът...

    Нощта го напира.“

    ^Страхотно! Даже така като го гледам си е и самодостатъчно, разбира се, извадено от контекста, май носи цялото настроение в себе си.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...