Сноп от звезди в очите ти виждам.
И макове цъфнали навред във полето.
-Които огряват в червено,
нощния мрак...
Луната окръглена,
огряла е ружено!
И стеле се мракът,
да влезе във макът...
Нощта го напира.
И бухал напомня, че буден е вече.
А вятъра носи щурчова песен...
Нейде, нейде във мрака
сянка пробягва.
И после отново, всичко затихва...
Чуваш само песента на щурците.
-В хор непознат,
с който омайват нежния мрак!
Далече, далече в полето.
Там... в житния клас.
Два семафора светят
като светулки влюбени.
-Сякаш за ръка се държат;
-Те галят житата и техния клас.
Сноп от звезди в очите ти виждам...
Сърцето ми бие в галоп непознат.
И вдишвам от тебе
аромата прекрасен...!
А после, а после.
Ти тихо се сгушваш до мен.
Затихват очите ни
във звездния мрак.
И с трепет очакват
утрото пак!!!
© Ангел Всички права запазени