Сняг вали
Сняг вали, сняг вали.
Сякаш някаква бяла магия
прави света, в който с теб сме били,
ледени бели могили.
Сняг вали, сняг вали.
Сякаш бяла завивка дели
оттатъшно и отсамно.
Все си мисля,
като се вдигне -
ще те видя под нея останал.
Стих боли, стих боли.
Сякаш врабче по снега,
в здрача сипкаво-синкав,
моливът скача по листа.
Все си мисля,
ще свърши стихът,
ще обърна листа –
и ще те видя на снимка.
Сякаш някаква бяла магия
прави света, в който с теб сме били,
ледени бели могили.
Сняг вали, сняг вали.
Сякаш бяла завивка дели
оттатъшно и отсамно.
Все си мисля,
като се вдигне -
ще те видя под нея останал.
Стих боли, стих боли.
Сякаш врабче по снега,
в здрача сипкаво-синкав,
моливът скача по листа.
Все си мисля,
ще свърши стихът,
ще обърна листа –
и ще те видя на снимка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
