Софийска нощ
СОФИЙСКА НОЩ
Гаснат кухните. Светват спалните.
Само аз мухавея се вън.
И – подир новините – баналните,
цяла София ляга за сън.
Дълъг вятър фучи в мантинелите.
А от Витоша слизат мъгли.
И навярно такситата – спрелите,
ще изчезнат по Трети петли.
Ще прекрачат тогава витрините
манекенките с мъртви очи.
Ще си смъкнат бикините – сините.
Всяка нощ самотата горчи.
След последния лъч на метрото ли,
или в сетния нощен тролей? –
кротко свил си торбенцето с кокали,
ще ти кажа: – Момиче, здравей!
И – додето Луната намига ми,
и търкаля връз мен дребен грош,
ако щеш, запомни ме? – завинаги.
Лека нощ. Лека нощ.
Лека нощ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
