Софийска нощ и всичко в мен тече
през някаква измислена България,
която как ли ще се нарече,
когато всичко дращи, плаче, пари и
животът ми прилича на геврек
(прогресът ми прилича на бирария),
отвътре твърд и ни отвънка мек,
оцет народа пие, а пък стария
пак с новия се строй как нареди,
и видните муцуни се прегръщат,
и сляха се с възторг безброй беди,
обикнаха народа до повръщане. ...