Соколът
Соколът летеше, високо нагоре.
Правеше кръгове – беше на воля.
Соколът летеше, всеки го гледа,
а охлюви нисичко долу бяха проклети.
Птицата кацна на висока скала,
чувстваше умора тя,
а охлюва до краля застана,
изпълнен с радост голяма.
Соколът отново полетя. Летя, летя...
Стигна за сетен път до върха,
а охлювът все там стоеше.
Той рече:
„Аз успях, защото пълзя.”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Без Име Всички права запазени
