1.11.2013 г., 13:41  

Сомнамбул

713 0 18

Понякога съм буден. И не съм.
Съдбата неусетно ме приспива.
Отива си животът ми. Насън.
И може би наяве си отива.


В невидимото имам сетива,
но вечното най-трудно се споделя.
Завивка са ми чистите слова
и с тях небето искам да постеля.


В зениците - комин подир комин.
Искри и дим. Началото и краят.
На покрива се скитам сам-самин,
а сенките с луната си играят.


Навярно, на несбъднатото в плен,
с инсомния душата ми се лута.
И тракат керемидите под мен
сбогуване - за час или минута...


Събужда се светът. Незрящ. Не чул.
Дъхтят кафета и димят цигари.
Една сълза от нощен сомнамбул
пресъхнала на скулите ми пари.


(Точка на замръзване)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви - Пламен, Павлина и Калина!
  • Вие пеете пишейки, прекрасни са всички творби!
  • Думите ми никога няма да стигнат за да опиша чувството, което изпитвам винаги, когато чета твой стих!...
    Благодаря!
  • Не съм в състояние да коментирам стиховете Ви!Мога само да чета и да се наслаждавам,за което Ви благодаря!Къде бих могъл да си купя ваша стихосбирка?
  • Благодаря ви, Дарена и Виолета!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....