18.06.2007 г., 9:20

Соната (за ориз и дървени пръчици)

824 0 9

                  Соната

(за ориз и дървени пръчици)


Ех, как майсторски придържаш

тези дървени пръчици

с фино преплетени пръсти

и леко, без напрежение

бисер по бисер поднасяш

зрънцата бледи към устните.


Не мога, а се старая,

явно съм непохватна

със пръстите да ги движа,

а може би не успявам

посоките да владея

и като теб да притискам

от две страни, като преса,

купчинките на ориза...


Оставям тънките пръчици,

не мога, ето – предавам се

и, знаеш ли, аз размислих,

май ориз не обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...