22.06.2012 г., 19:41 ч.

Соната за пиано и едно сърце 

  Поезия
1568 0 37

Ти все още не знаеш за нея. Тя се мери с коралите –

несравнимо е цветна във свойте дълбоки води.

Често кипва кръвта й и вечеря сама с канибалите

или гази сред остри стъкла с побелели пети.

 

Ти не знаеш за нея. Тя се ражда наравно с кометите

и пилее по малко от себе си с петъчен чар.

Тя е тъмна, загадъчна, нощем очите й светят,

но съвсем по човешки старее във своя кошмар.

 

Остарява по книга – със плътните, тъмни пердета,

със глаукомата, лошото кръвно и остър артрит.

Но в корсета си още пристяга вика на моретата,

а очите й носят цвета на воднист сталактит.

 

Вечер плаче сама. Или не – със Бетовен във стаята.

Стар часовник отмерва минути в живота й глух.

Куп дантели красят черешовия гръб на пианото,

а тя свири Бетовен в сърцето си само по слух.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??