Ти все още не знаеш за нея. Тя се мери с коралите –
несравнимо е цветна във свойте дълбоки води.
Често кипва кръвта й и вечеря сама с канибалите
или гази сред остри стъкла с побелели пети.
Ти не знаеш за нея. Тя се ражда наравно с кометите
и пилее по малко от себе си с петъчен чар.
Тя е тъмна, загадъчна, нощем очите й светят,
но съвсем по човешки старее във своя кошмар.
Остарява по книга – със плътните, тъмни пердета,
със глаукомата, лошото кръвно и остър артрит.
Но в корсета си още пристяга вика на моретата,
а очите й носят цвета на воднист сталактит.
Вечер плаче сама. Или не – със Бетовен във стаята.
Стар часовник отмерва минути в живота й глух.
Куп дантели красят черешовия гръб на пианото,
а тя свири Бетовен в сърцето си само по слух.
© Елена Биларева Всички права запазени
"Вечер плаче сама. Или не – със Бетовен във стаята.
Стар часовник отмерва минути в живота й глух.
Куп дантели красят черешовия гръб на пианото,
а тя свири Бетовен в сърцето си само по слух."
Това ще го запомня!