Сонет
Сонет
Не искам да те давам, ала губя те.
Препъвам се и падам, и сама съм...
Не помня как за първи път целуна ме,
но знам, че в онзи дълъг миг пораснах.
Но не като останалите възрастни,
които търсят теб, а губят себе си.
Не могат ли сами да се досетят,
че няма те, или си луд, но вечно сам си.
Небето е при теб. Къде го няма!?
Ако изчезне то, за тебе няма място.
И няма вече тук кого да мамя,
и яснотата пак за мен неясна е.
Обичам да те имам, но върви си.
От слънчев лъч пак люлка направи си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
Поздрав!!!