Сонет
Сонет
Не искам да те давам, ала губя те.
Препъвам се и падам, и сама съм...
Не помня как за първи път целуна ме,
но знам, че в онзи дълъг миг пораснах.
Но не като останалите възрастни,
които търсят теб, а губят себе си.
Не могат ли сами да се досетят,
че няма те, или си луд, но вечно сам си.
Небето е при теб. Къде го няма!?
Ако изчезне то, за тебе няма място.
И няма вече тук кого да мамя,
и яснотата пак за мен неясна е.
Обичам да те имам, но върви си.
От слънчев лъч пак люлка направи си...
© Владислава Генова All rights reserved.
Поздрав!!!