Сонет № 15
Ще минат векове, но с тебе ще сме живи.
Тъй, както песента на птиците и тъжната роса.
Тъй, както човешките сълзи солени и горчиви.
Тъй, както плодовете на работната пчела.
Ще свирят във полята силни ветрове.
Дъждът ще мие голите скали.
Луната слънцето ще отзове.
Земята ще потъне във мъгли.
Но ние ще сме живи до безкрая.
Закърмени с човешка топлина.
Господ двама ни извая.
Един до друг подпрели рамена.
Да, ние ще сме живи, зная!
Това е любовта и нейната съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Всички права запазени
