4 авг. 2008 г., 06:32

Сонет № 15

Поэзия » Любовная

1.2K 0 10

Ще минат векове, но с тебе ще сме живи.

Тъй, както песента на птиците и тъжната роса.

Тъй, както човешките сълзи солени и горчиви.

Тъй, както плодовете на работната пчела.

Ще свирят във полята силни ветрове.

Дъждът ще мие голите скали.

Луната слънцето ще отзове.

Земята ще потъне във мъгли.

Но ние ще сме живи до безкрая.

Закърмени с човешка топлина.

Господ двама ни извая.

Един до друг подпрели рамена.

Да, ние ще сме живи, зная!

Това е любовта и нейната съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

джуди (Гинка Любенова Косева)

Да бъде!

2008-08-05T22:34:01+03:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Красиво!

2008-08-05T04:48:36+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много хубаво...любов...
красивата и святата...вечната любов...

2008-08-04T23:58:52+03:00
MaximMalev (Максим Малев)

Виж сега, първо се броят ударените срички, а не всички и второ те не са от значение, работата идава от строфите ... 4-4-4-2 при английския, 4-4-3-3 при френския и италиански. Броят на срички зависи от автора. Но спорът е излишен, а сонетът хубав.

2008-08-04T22:30:15+03:00
perperikon (Пер Перикон)

Хм...
fric65 13-16-16-14_14-12-10-10_11-10-08-10_09-12
Шекспир 10-10-10-10_10-10-10-10_10-10-10-10_10-10
за какво говорим?!
Поне последното двустишие да бе натъманено, че да си затвори човек едното око, а и то...
Няма значение. Щом се харесва... Бях си обещал да не коментирам поезия, ама а де - шило в торба не стои. Успех в сонетите!

2008-08-04T20:59:00+03:00