ONEIPOKPITIKON (Гай Монтег)
5 8
9.09.2005 г., 1:53 ч.

Сонет на моката 

  Поезия
1013 0 4

Без думи аз останах по твоите дълги стълби,

и бях жестоко  удрян от твоите мигли дълги,

спасение, когато във чашата потънах,

бе малката лъжица – и с поглед я огънах.

 

Остана тъжна маска, която ме погледна,

преди да се обърна и  бързо пак да седна,

за да се вкопча, втренча аз в твоята поява,

която чисто нова в главата ми остава.

 

Изкуствена потребност от теб зашо изпитвам?

Или главата своя настъпвам и подритвам...

За мен е  доста странно, и даже непонятно –

да го преодолея ми твърде бе  приятно.

 

На теб ти дадох само  изострен странен поглед,

Обаче той за мен бе очакван дълго полет.

© Гай Монтег Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами ще напишем, къде ще ходим...и за гръцките бисквитки с фибри ще напишем по нещо.
  • дай да напишем нещо съвместно за чайчетата, а?
  • Аз не пия кафе, както знаеш - предпочитам да си вдигам теина.....
  • Първа строфа: последните два стиха и от всяка следваща първите два ми въздействат много. останалите са някак по-обикновени. Отварящото "без думи.." също е много добро. Заглавието ми хареса. И в този аспект... тази потребност към кафето ли я изпитваш?
Предложения
: ??:??