Сонетна песен
На близките ми
Отивам нейде, но се връщам
и всеки ден съм аз до вас.
Със мислите си ви прегръщам
и моля Бога си за нас.
При тръгване на път открадвам
от погледа към мене благ.
При връщането пък се радвам,
че съм ви още мил и драг.
Но някога... ще си отида
и няма да се върна тук.
Една сълза ще ме зазида
и аз ще бъда вече друг.
В земята тленното се скрива...
Душата Рая си открива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
