27.09.2007 г., 9:06 ч.

Соу лост... 

  Поезия
458 0 1
Той беше просто момче,
като всички други,
но съдбата му го пречупи,
тя му посочи друг път.
Той вървеше ли, вървеше,
падаше по пътя, осеян
с тръни и продължи
да върви без посока, изгубен в света.
Отдавна не изпитваше болка,
вече не чувстваше страх.
Забрави за отнетата му обич
и продължи към нищото.
Търсеше себе си пак.

© Стеси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??