Момичето... (Стеси) Момичето... (Стеси)
1 239
Sep 27, 2007, 9:06 AM

Соу лост...

  Poetry
666 0 1
Той беше просто момче,
като всички други,
но съдбата му го пречупи,
тя му посочи друг път.
Той вървеше ли, вървеше,
падаше по пътя, осеян
с тръни и продължи
да върви без посока, изгубен в света.
Отдавна не изпитваше болка,
вече не чувстваше страх.
Забрави за отнетата му обич
и продължи към нищото.
Търсеше себе си пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0