rudin (Иван Христов)
858 1444
9.10.2009 г., 2:46 ч.

Созопол 

  Поезия » Бели стихове
1770 0 4

Вятърът свири

в чадърите

на запустелия плаж.

Девствената люлка

на Харманите

ме унася в пясъчен сън

край морето...

 

Крясък на гларус

стряска за миг

спокойствието,

а мимолетната му сянка

сочи двете момичета

по монокини,

събиращи оскъдните лъчи

на есенното слънце.

 

"Иди при тях!

Те скучаят и те очакват -

казват ми чайките. -

Младежите с дебелите ланци

още спят

след игралната нощ,

загубена в казиното."

 

Коленете на момичетата -

разтворени миди -

са седефено гладки

и мамещи.

 

"Златното руно

е трудно достижимо!

Не отивай към дълбоки води

с тесни проливи.

Опасно е!" -

скриптят тревожно рачетата

с малките си кастанети

и изчезват под вълните...

 

Опитвам се да разгадая

езика на творенията ти, Господи

и да се уча на искреност!

 

А вълните се гневят

и ме приспиват

с ритмичните си въздишки.

Белите пелени на гребените

загръщат брега

и ме докосват

с хладни целувки...

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Спокойствие, красота и... още нещо...
  • <a href=http://www.vbox7.com/play:af3e6290>Созопол - градът на мечти и спомени!Поздрави, Иване!</a>
  • Как ми липсва Созопол! Не успях да го видя и тази година. Някои казват, че е било за хубаво, но четейки стиха ти, независимо от липсата на интерес към момичетата, ми се струва, че по-скоро съм загубила. Хубав стих!
  • Созопол е друг... съвсем друг - отвъд "златното руно"... все още. за мен, де.
Предложения
: ??:??