25.12.2024 г., 10:26

Спасен

580 4 13

Пак ще дойде Нощта. Ще е тиха и свята
и на рамо звезда ще крепи.
В сиромашките ясли, между смирна и злато,
младенецът блажено ще спи.
 
Ще надене мигът чисто нова одежда,
ще е светло зад новия праг.
Отиди му на гости, облечен в надежда.
Ако нямаш, уший си от сняг.
 
Ако няма и сняг в тази ялова зима,
и напразно прогнози следиш,
припомни си: не всичко любимо е зримо.
Затвори си очите и виж.
 
И най-дългата нощ ще роди светлината,
ще прогледне най-слепият ден.
Ако можеш да видиш сняг и ясли, и злато
в непрогледен момент, си спасен.
 
15.12.2024 г.

 

Честита Коледа на всички Откровенци!

Да е светла, топла, мирна и уютна!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Иванова Фьон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария и Ивелина, благодаря ви от все сърце за добрите думи!
  • Хубаво!
  • Толкова е хубаво, че не знам какво повече мога да кажа! Поздравления за автора от мен и много успехи през новата година!
  • Съжалявам, че чак сега го прочетох! Но и с три седмици по-късно, стихотворението ме завладя и внесе празничност в деня ми! Благодаря ти за поезията, която приех като благослов, Мария!💋
  • Благодаря, Миночка! Закъснели пожелания за здрава и щастлива година и от мен!
    Милена, то даже и вяра не е. По-скоро много силно усещане за присъствието Му. Благодаря ти за добрите думи!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....