спасение
Всичко е една жестока измама.
Сякаш за друго, освен лъжливи думи място няма.
Не искам да виждам никой...
Защо ми е да гледам маскираните им лица?
Искам някои да ми каже: "Тичай,
спаси се от тази дяволска игра!"
В тъмнинта вече никой не остана,
сама съм затворена в капана.
А как искам да изчезна
и да спра да се чувствам безполезна.
Сякаш съм на шахматното поле
и някакви кървави ръце
ме разиграват до припадък.
Майната им, казах си
- те са загубени каузи.
Но как да ги премахна от живота си?
Те са част от мен-
като в карасива книга мръсни страници.
Нямам друг избор май, освен да ги убия.
Но после телата им къде да скрия?
Грозните им трупове завинаги ще останат в мене,
а гласът им страховито ще стене.
Пак ще ме измъчват, дори след смъртта
и ще изтискват от мен капка по капка кръвта.
Заедно с тях и душата ми ще си замине,
но болката никога няма да отмине.
Изобор имам да-
или тях, или себе си да избера!
Но мисля да оставя омразните ми в мене да живеят
а те отвътре ще ми се смеят,
че тях за да спася, на себе си не ще простя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Димитрова Всички права запазени
