спасение
Всичко е една жестока измама.
Сякаш за друго, освен лъжливи думи място няма.
Не искам да виждам никой...
Защо ми е да гледам маскираните им лица?
Искам някои да ми каже: "Тичай,
спаси се от тази дяволска игра!"
В тъмнинта вече никой не остана,
сама съм затворена в капана.
А как искам да изчезна
и да спра да се чувствам безполезна.
Сякаш съм на шахматното поле
и някакви кървави ръце
ме разиграват до припадък.
Майната им, казах си
- те са загубени каузи.
Но как да ги премахна от живота си?
Те са част от мен-
като в карасива книга мръсни страници.
Нямам друг избор май, освен да ги убия.
Но после телата им къде да скрия?
Грозните им трупове завинаги ще останат в мене,
а гласът им страховито ще стене.
Пак ще ме измъчват, дори след смъртта
и ще изтискват от мен капка по капка кръвта.
Заедно с тях и душата ми ще си замине,
но болката никога няма да отмине.
Изобор имам да-
или тях, или себе си да избера!
Но мисля да оставя омразните ми в мене да живеят
а те отвътре ще ми се смеят,
че тях за да спася, на себе си не ще простя...
© Христина Димитрова All rights reserved.
