Спаси ме...
СПАСИ МЕ...
Тръгнала към моя ден
с най- белите следи,
през грохот на тълпи...
ще ме видиш уморен.
Ще те вземе прашен път,
с извити рамене,
от моите нозе...
вече част от мойта плът.
Ще погледнеш как вървя
след години бяг -
все към твоя бряг.
Плах, проклинал те в съня.
Тръгнала през моя ден,
нежна като цвят
в този тъмен Свят.
Постой! Спаси ме мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
