Apr 20, 2008, 3:34 PM

Спаси ме...

  Poetry » Love
833 0 7
 

        СПАСИ МЕ...

 

Тръгнала към моя ден

с най- белите следи,

през грохот на тълпи...

ще ме видиш уморен.

 

Ще те вземе прашен път,

с извити рамене,

от моите нозе...

вече част от мойта плът.

 

Ще погледнеш как вървя

след години бяг -

все към твоя бряг.

Плах, проклинал те в съня.

 

Тръгнала през моя ден,

нежна като цвят

в този тъмен Свят.

Постой! Спаси ме мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....