(Спенсъров сонет)
Споделена, но тъжна любов,
невъзможна по своята същност!
Не намирам шаблона готов
да скицирам душата ти външно!
И завъртам с пергела окръжност.
В полукръг аз самата немея.
Ти си в моя живот тъй оскъдно!
И със сфера дори не умея
да гадая, дордето изтлея:
ще се върнеш ли някога пак?
Ти нима за любов не копнееш? ...