914 резултата
За твоя цвят аз търся пролетта
с прераждащият дъх на любовта.
За теб желая да е весел свят,
небесен рай и свежа благодат
от тебе да ухае с нежността. ...
  44 
Преди да видя аз лика ти бял,
преди осанката да съм видял,
преди да чуя твоя нежен глас
със чувствата си срещал съм те в час
от милиард звездици засиял. ...
  60 
Не е любов напразна... В труд безличен
сърцето ми не се хаби. Лиричен
е моят свят за теб и ти прекрасна
младееш в него. Обич сладкогласна
лелее в необята романтичен. ...
  61 
От милион цветя дъга една
с мечтанието ще ти изплета.
Портал ще е това и топлина
от всеки цвят ще е, и пролетта
ще те зове към приказна страна. ...
  52 
Лимонена луна,
разпенени простори.
През спуснатите щори –
зелена светлина.
Примигващ светофар ...
  217 
Тук непозната е забрава.
Ти в руините пак познай
чрез пролетта безсмъртна слава,
мечти признателни отдай.
В града преславен оживява ...
  34 
С БОДЛИ ЗАСЯТА НИВА
Завинаги поетът си отива –
нещастен, необичан, неразбран,
с несбъднати мечти, с невинен блян,
без топло слънце, без луна красива, ...
  74 
ВИНАГИ ЩЕ ИМА УТРЕ
И сърцето ми вече залязва
покрай хълма с треви оредели.
Връз луната – пендара на пазва,
сонм от ангели сякаш са спрели. ...
  47 
Молитвена душа - съдбовен глас
към твоето небе полита в час
на откровените зори. Лъжа
не съществува. Все ще продължа
да те мечтая силно, до екстаз. ...
  50 
Очите отвори – и син копнеж
светлинно ще сияе. Жив стремеж
прекрасният ти взор ще сътвори.
Очакванията сега дари
със сбъдване от благия пламтеж. ...
  96 
НАДЕЖДАТА, КОЯТО НЕ УМИРА
В поройни и среднощни дъждове,
когато нямах топъл дом и стряха,
край мене чувах спътник как снове
и как душата ми прегръща – плаха, ...
  90 
Ти можеш всичко, златна обич си.
В самата теб вълшебство потърси.
За идното, безспорно, се тревожиш
и стичат се понякога сълзи,
с които същността си ще заложиш. ...
  91 
Ще те позная само ако ти
възвърнеш нежните си висоти.
Небето ти лазурното желая
и слънцето ти топло да блести
от чувствата напомнящи за рая. ...
  102 
Пред мен е тази твоя красота
пробудила духа на свежестта.
Финесът на природата сплотен
разчувства с пролет истински света
и знам надежда ще е в светъл ден. ...
  243 
ЛОПАТКА ЛУНЕН ПРАХ
– сонет –
... под черното чергило на нощта
увисват – мокри, старите афиши,
сигнали от звездите ли чета? – ...
  104 
КАФЕ ЗА НЕПОДКУПНА МУЗА
На славата не ща да бъда роб.
Това е лукс, за който не мечтая.
Досаден ми е графоманът сноб,
що сметките си без кръмчаря вае. ...
  100 
В невидимо зелено начертание
умът е с търсещ всеобхватен взор.
Очи проглеждащи сред див простор
очакват изгреви за изпитание.
Чрез тайнството на светло упование ...
  58 
ДЕТСКА ВЪЗДИШКА
Защо ли малкото дете,
не страда за пари и слава,
наивно мисли, че стоте
се стигат, ако крачиш бавно. ...
  87 
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗИМАТА
Не разбирам щурчетата как
оцеляват в омразната зима,
кой ли свише подава им знак,
че сменен е проклетият климат ...
  91 
Архива на сърцето си прелиствам -
и радости, и болки обобщавам.
Една любов аз само притежавам
и с нея в спомените се заскитвам.
Да се завърна в прежно не опитвам ...
  155 
След хиляди години в сивкав цвят,
мълчанията в мене изтрезняват.
Живях ли, вегетирах ли? Такава
не се познавам! Да ме променят,
допуснах. А в сърцето непознат, ...
  115 
Любов пулсира в ритъм на соната
(Сонетен венец)
**** 1 ****
Бих искала да бъда пеперуда.
Омайваща на фона на дъгата. ...
  222  10 
БЕЛИ СТЪПКИ В ДУШАТА
Да си простим е време, май –
и, ако може – да забравим.
В товар ли залчета корави
ще мъкнем до самия край? ...
  136 
Посърнали са Божиите стада
Посвещавам стихотворението на Неофит I - Български патриарх и Софийски митрополит
Камбани плачат. Плаче и небето.
Посърнали са Божиите стада.
Отеква във простора кухо ехо. ...
  82 
Дори и да ме няма пак съм тук,
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук, ...
  120 
Пролетта е жива,
пъстра и красива.
Само с тебе, знай,
тя е земен рай!
Зимата се свива, ...
  164 
Отлъчен в измерения незнайни,
сред светове се лутам непознати.
Под руини на древните палати
аз търся свитъци с вълшебни тайни.
За мислите мечтания омайни ...
  194  12 
Летяла бих със тебе сред звездите.
Да бъда твоя сателит във мрака,
а може би титанов щит в бедите
нищо, че съм реголит върху плака.
Дали бих наклонила аз везните ...
  142 
НЕСЛУЧИЛА СЕ ПРИКАЗКА
Душата ми кило памук тежи.
Щастлива съм, че не е от олово.
Край мен молец когато закръжи,
не пляскам на безшумното му слово. ...
  122 
ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ
Аз копнея отдавна да съмне,
и не искам да бъда излишна.
Диря изход в безкрайното тъмно,
от студа и душевната киша. ...
  135 
Вали дъждът от влюбена представа
и моят взор от слепота извежда.
Валежът благ художник е - надежда
от тленността, която ме избавя.
Вали дъждът и топъл не забравя ...
  214  11 
А може би и зимата тъгува
отстъпвайки пред пролетния ден.
Не вярвам, мисля аз, че се преструва
с човека снежен бавно разтопен.
Тя няма за какво да съжалява. ...
  219  13 
Това съм аз – каквато ме извая
зад миглите ти поривът прикрит.
Жена съм, виж ме! Другото е мит,
на длан люлея ада, а и рая.
Не мога и сама да се позная, ...
  183 
СНОП СЪЧКИ ЗА КЛАДА
Веднъж ме срещнаха житата,
оплискани от топла кръв.
В стремежа си да бъдеш пръв
навярно си ранил зората. ...
  188  10 
Бездомникът ще съм от твоя град,
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад, ...
  146 
Не, няма всеки ден да ти досаждам
с любовно откровените писма.
По гълъбче не ще ти ги изпращам.
Разбирам, искаш днес да си сама.
И не че аз за теб съм спрял да пиша. ...
  259  10 
ЩЕ СЕ СЪБУДИШ И БЕЗ МЕН
Ухае на кафе сред зимна утрин.
Прозорчето процежда светлината.
Взриви се изтокът – нощта се срути
и в огнено кълбо града замята. ...
  157 
ПРОГНОЗА ЗА УТРИНЕН БРИЗ
Завеса от дъждовен балдахин
се спуска върху крайните квартали.
Хор ангели над къщите заспали
разлива благодатния си химн. ...
  98 
От теб, когато аз очаквам знак
сърцето мое бие учестено.
Сред бурна нощ, в морето подлудено,
надеждата се взира за маяк.
На дълъг път към теб, към твоя бряг ...
  193 
ПЪТЕКИТЕ, КОИТО ЩЕ НИ СРЕЩНАТ
Понякога не бива да ми вярваш,
ако ти кажа, че ще си отида –
тъгите са препълнени с коварство.
а аз отглеждам бисер – както мида. ...
  151 
Предложения
: ??:??