1 010 резултата
Замина си така спокойно, тихо.
Сред куп писатели, а дефакто сам.
Отекват спомените тъжно, глухо.
Обедняхме в нашия духовен храм.
Като пастир ти стадото поведе ...
  25 
Обичта ми не идва в комплект
със свидетелство колко е чиста.
Аз не съм нагримиран субект
и не тичам в насрещната писта.
Не подписвам и договор брачен, ...
  61 
Тиха промяна
(Френски сонет)
Тишината без теб не е лека:
пак тършувам из мислите свои.
Промених се от толкоз завои. ...
  79  10 
Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...
  51 
Не бях ли момиче с коси – чернозем?
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...
  98 
Време за раздяла
Препълнената чаша шардоне
примамливо ме кани да отпия.
Да беше сипал в нея ти поне
една-две капки огнена магия! ...
  94 
В мечтите имам къщичка и аз.
Там приютявам сто щурчета зиме,
светулките и за любов петимен
в рапани скрит на топло морски глас.
Не вярваш ли? Ела и посети ме. ...
  112 
Не мога вече
(Френски сонет)
Аз спирам вече, точка слагам.
Не мога да се събера.
С душа, сърце съм в таз игра ...
  115 
На пръста си съдбата ни върти,
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...
  148 
БЕЗАДРЕСНИ ДОМОВЕ
Съседът кошерите зазими.
Пчелите спят – цветенца ли сънуват?
Брезички три, сред нивата сами –
видение в мъглата, плуват. ...
  156 
(продължение)
секват фанфарите
площадът шарен е
в кръв, но все още – жив
като вълните са ...
  128 
Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат ...
  161 
Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
  137 
Бях момиче синеоко,
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
  143 
КАРТИНА В НОЩНОТО НЕБЕ
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина. ...
  145 
Има ли, питам се, друг вариант
тази любов да се случи реално?
Ти се държиш като блед фигурант,
каза „Обичам те!“ тъй театрално.
Да, не отричам, че имаш талант, ...
  170 
Замлъкна ли, тогава проговарям трудно,
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...
  114 
„Свободата е начин на съществуване на съзнанието“
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение - ...
  186 
Ще дойде ден когато няма да ме има
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк
на стих, прошепнат нежно, песен най-любима.
Ще бъде малко тъжна и безснежна зима. ...
  175 
(Спенсъров сонет)
Споделена, но тъжна любов,
невъзможна по своята същност!
Не намирам шаблона готов
да скицирам душата ти външно! ...
  193 
Юначен, работен дървар,
самичък, дори без другар,
отсякъл високичък бор
и с него потеглил към къщи,
където жена му се мръщи, ...
  145 
Саксофонът на бара ме връща
към отдавна забравен мираж.
Бях ли млада и теб ли прегръщах
безусловно? Ти беше мой страж!
Нарисувах те: образ - пейзаж, ...
  107 
КИТЕЖ
Към поредния сетен заслон
с мъка крета душата ми клета
по безкрайните френски полета,
из които е скитал Вийон. ...
  138 
Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...
  173 
Дъждът щом обърне на сняг,
изваждам от шкафа палтото.
Как втръсна ми тоя пуст мрак –
под лампата денем, в леглото
с пѐт-дѐсет завивки, с матрак ...
  110 
На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...
  246 
Колко ценно е да съзерцаваш
там - в две кехлибарени очи,
светове, може би създадени
още отдавна, още отпреди.
А тогава ти дали ще видиш ...
  186 
НОЕМВРИ НА ПРАГА ПОТРОПА
Само спомен за птици прелита
над заспалата вече гора.
Прекосила с безшумни копита,
скри се в храста сърничка добра. ...
  257 
Ти моя обич топла, есенно красива,
не скривай поглед иззад спуснати коси,
от девет кладенци вода ми донеси
и докажи, че лудостта си ми отива.
Щом падне нощ сърцето ми така унива ...
  156 
ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА БУРЯТА
Къде ли да се скрием от дъжда,
подгонил ни по летните паважи?
До днес не съм изричала лъжа
и някога едва ли ще ти кажа. ...
  209 
Не ме е страх да не живея вечно.
Но аз всеки ден го изживявам,
сякаш сред хората ми е последен
и себе си вече не предавам.
Не ме е страх сега тази обич твоя ...
  219 
ИЗПРИДАНЕ НА ОБЛАКА НОЩЕС
Потънаха ли летните недра,
където за покоя място има?
И вятърът през моята гора
напомня ми, че вече иде зима. ...
  237 
Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.
КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*
(Сонетен венец)
1.
Ти още заслужаваш, драг квартал! ...
  179 
СМИРЕНИЕТО ИДЕ С ЕСЕНТА
Безлунна септемврийска нощ.
Градец заспал и пусти друми.
Излишните и тежки думи
засипват стария сархош. ...
  226 
ЗАСТИНАЛО ВРЕМЕ
Аз за бунтове вече съм стара
и барутните погреби свършиха.
Но залостих под сто катинара
страховития кошер на стършели. ...
  240 
Нахлузват рибите вечерни мрежи –
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...
  179 
Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...
  147 
1. ПЪРВИ ОГЛЕДАЛЕН МАГИСТРАЛ
И рог виж жив гори, полита...
Романтиката е прекрасна.
Омайното превъплъщава
героят в приказка нескрита. ...
  296 
ЖЪТВА
Дъхтяща на озон, нощта
е скрила пътя след жътваря.
Преди да се простя с ръжта –
щурче в сърцето си затварям. ...
  294 
Съдбата ми какво за мене предвещава?
Дори е по-добре, че няма как да знам,
крепи ме вярата, че ти си нейде там
и че обичаш ме. Каквато съм - такава.
Била съм някъде когато ум е давал, ...
  194 
Предложения
: ??:??