287 резултата
Чак страх ме хваща, колко си приличаме,
играчи, покерджии обиграни.
Избягваме любовните капани.
Прикртити карти. Мизата – обичане.
Седим, мълчим и с каменни сме ликове. ...
  63 
Съзрях там в далечината
Блясък най-съвършен,
Края на дерзанията
На мен, човекът грешен.
Ала в алчността си ...
  28 
… и сякаш на кутийка за бижута
с надежда вдигам лекия капак.
С прецизност ювелирна, някой пак
създал е прелест, никъде нечута.
Твореца ще дамгосат днес, че луд е – ...
  115  10 
Сън ли всичко е било?
Търся под небето кът...
Две-три капчици "Мерло"...
Клена с тънко е стъбло,
трепка с листи в сладка смърт... ...
  223  30 
Разцепвам се понякога до там,
че целият съм мрежа от провали
и чувството да бъдеш чужд, и сам
пробожда мисълта ми без да жали.
За всяка грешка моя или не ...
  38 
Колко зими до днес преживях,
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях, ...
  79 
Ах, звездна нощ..., а в мен тъма вали,
звучат на нимфи скръбни арфи зли...
Отпивам бавно от напитка медна,
копнея за гръдта му властно-нежна...
Да можех да му пратя тез стрели... ...
  194  28 
Разкошен сняг,
нима небето ти омръзна?
Или за устните ми топли зажадня?
Самотен бряг...
от самота замръзнал ...
  74 
Поредната година си отиде,
измършавя от липси календара.
Видях , каквото има да се види,
поредната година си отиде.
Остана в шепа стихове обида ...
  92 
А бе убежище за двама,
а бе за двама топъл дом...
Един чадър - небето в рамка.
Чадър един - винил и хром.
Горд страж, с широките си плещи ...
  118 
Какво ме очаква, какво следва
В тази трагедия, този театър
Минала болка, и тя ме преследва
Брули ме мене студения вятър
Кой ме постави в тази пиеса ...
  51 
Потракват монотонно колелата…
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка
с лозници и смокини ароматни…
От уличките с есенна позлата, ...
  238  17 
Върви до мен... Аз май ще се разходя
и няма да побързам днес за вкъщи.
Града пеша ще искам да пребродя,
да срещна хора, докато се връщам.
Не бързай ти, ела да помълчим и ...
  95 
Мен сърцето не ме кърши.
След години то ще спре.
И живота му ще свърши,
щом в гърдите ми умре.
За душата ми е мъка – ...
  65 
Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван, ...
  343  23 
В пръстта небрежно Бог си поиграл,
огледал се в света си чисто нов и,
с безформена буца от мократа кал,
създал човек. Без дрехи и окови.
Ликът си несебично Той му дал, ...
  81 
Песничка простичка - ритъм и звук,
просяче, седнало вън на паважа,
стиска коматчето в мърляв юмрук,
псето бездомно - другарче и стража,
молят очите им: Спрете се тук! ...
  133 
Опекъл-недопекъл се денят,
търкулва се по делничния хребет .
От ъгъла на всеки кръговрат
минутите са адски непотребни.
Какво е тази мъничка минута ...
  134  10 
След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
  485  14  30 
Но как тъй шеметно попаднах в плен
на твоята прегръдка властно-нежна...
Да бях се колебала само ден...
А бе лъстта ти пламенна, безбрежна,
обсеби ме в най-тих потаен час. ...
  198  20 
Да можех тази нощ да се изгубя
сред топлите поля на твойта плът*...
Дори да се простя с покой и хубост,
дори да съм изправена пред съд...
Страстта ми да намери кът ...
  285  28 
- Кой или какво си ти, видение
явило се безплътно във съня?
Илюзия случайна? Просветление,
което носи мека топлина?
- О, драги мой, нима не ме позна! ...
  66 
(Спенсърови нони)
Нима не сещаш в таз заря последна
на погледа ми звездното огниво?
Полярен кръг от настървеност ледна
пред мен въпроси хапещи излива. ...
  322  26 
Как искам в този час на шепот тих,
когато тъна в скръб и сълзи лея
в един по-фин от устните ми стих
аз с нежност лунна тебе да възпея.
Така, че в миг деня с нощта да слея, ...
  300  11  34 
Нощ. Кукумявка и призрачен звук.
Крие се черен котак зад комина.
Вятърът вие. Смъртта ли е тук?
Грешна душа ли към ада замина?
Времето спира. Стрелките напук, ...
  182  12 
Не съм се примирил, не се преструвам.
Не съм избягал и не чакам нещо
света да промени със чудо, вещо.
Не искам обещания да чувам.
Пред всичко илюзорно и зловещо ...
  89 
Любовно
Целувката от топлите ти устни
е като сладостен и мек нектар
от цвете нежно за пчелата дар
що между листите си ще я пусне… ...
  309  32 
О, дар презрян – тез устни с цвят малинен,
погубват в миг без време всеки мъж,
дори от допир плах поне веднъж...
Как гибел зла откриха в тях мнозина...
Но само ти с очи от мраз – лавина, ...
  344  12  39 
Ще се сгуша в мелодия мека
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ...
  254  12  19 
А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук, ...
  180  10  15 
Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...
  347  16 
Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост, ...
  259  15  25 
Във всеки край не виждам само края.
Не всичко е от болка изгоряло.
Не слагам точка, пиша запетая
и продължил започвам отначало.
Какво ли не сърцето преживяло, ...
  96 
Не е той Ерос в миг на страст безумна,
но стихвам щом го зърна – сладък блян...
От топли длани в звездна вечер сгрян,
как буди в мен една тъга бездумна...
И как дивѝ ме тази кроткост лунна... ...
  460  11  59 
Това, което не ме убива,
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш! ...
  241  15 
Животът ни земен е поредната спирка,
за миг кратък тук сме да научим урока.
Със светлина се храни Душата човешка.
Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?
Ходим, бродим все, но истини не дирим, ...
  127 
Мъгла се спусна над пътеката,
пронизаха те сноп лъчи.
Автор: Анна Ахматова
Превод: Иван Николов
Мъглата крие пътища незнайни, ...
  180  12 
Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича ...
  146 
За радост, за гордост, на мама и тате,
има те слънчице, нежничко бебе.
Животът е силен и днес по- богат е
с добро откровено, родило се с тебе.
Ти рипкаш с крачета и махаш с ръчички, ...
  146 
Из храстите, оклюмал и унил,
скорецът пее тъжната си песен.
Не винаги е Севернякът мил,
а остро жули идващата есен.
Изправен сам пред пътя си нелесен, ...
  327  12 
Предложения