1 029 резултата
Очите да затворя ли? Защо?
О, ти си истински прекрасна - ето -
в гърдите ми препуска лудо то,
пегасчето немирното - сърцето.
Похвално слово литва към небето, ...
О, ти си истински прекрасна - ето -
в гърдите ми препуска лудо то,
пегасчето немирното - сърцето.
Похвално слово литва към небето, ...
24
3
2
Неведнъж ли черна котка диво
в път пресече моята мечта?
Колко пъти враната кресливо
ми предрече болка в любовта?
В лабиринти подли да се скитам ...
в път пресече моята мечта?
Колко пъти враната кресливо
ми предрече болка в любовта?
В лабиринти подли да се скитам ...
70
6
5
Преследвай ме по-бързо и от хрътка,
защото аз съм криминално влюбен.
Залавяйки ме, заключи с прегръдка
мечтите ми... Бъди с чар неподкупен.
С целувка арестувай ме, която ...
защото аз съм криминално влюбен.
Залавяйки ме, заключи с прегръдка
мечтите ми... Бъди с чар неподкупен.
С целувка арестувай ме, която ...
94
7
5
Пусни ме в твоя храм,
сърцето отворѝ
и с обич ме дари,
и няма да съм сам.
Олтарът ти гори ...
сърцето отворѝ
и с обич ме дари,
и няма да съм сам.
Олтарът ти гори ...
68
2
При всяко тръгване до теб оставям
частица от душевният си звън.
Това е само миг - и избледнявам,
че звук след звук изчезва като сън.
Блуждаещи мечти в пустинни дюни ...
частица от душевният си звън.
Това е само миг - и избледнявам,
че звук след звук изчезва като сън.
Блуждаещи мечти в пустинни дюни ...
154
8
6
Не бих могъл да бъда херувим,
но бди над тебе моята любов.
Духът ми в хода си необратим
обича те пламтящо чистослов.
През бурите прелитам като миг ...
но бди над тебе моята любов.
Духът ми в хода си необратим
обича те пламтящо чистослов.
През бурите прелитам като миг ...
149
6
10
Която всъщност си ще ти припомня
с душевните си, живи откровения.
Без себе си далече и бездомна
чаровността е в снежни измерения.
Изящните лъчи на нежността ...
с душевните си, живи откровения.
Без себе си далече и бездомна
чаровността е в снежни измерения.
Изящните лъчи на нежността ...
190
7
15
Дом – квартира – гола стая,
ти, любов, сама с децата.
Как се свързват двата края –
от заплата до заплата?
Има приказка такава: ...
ти, любов, сама с децата.
Как се свързват двата края –
от заплата до заплата?
Има приказка такава: ...
154
5
10
И падналият ангел има шанс
крилете си да върне, своя полет,
че вярата е вечен ренесанс -
след дълга зима идва нова пролет.
След векове на леден, грешен транс ...
крилете си да върне, своя полет,
че вярата е вечен ренесанс -
след дълга зима идва нова пролет.
След векове на леден, грешен транс ...
123
4
6
ПАЛИТРА
Откъснах бяло облаче – за кръпка,
игличка взех си – нокът от глухарче.
сълзичка от еленовата стъпка,
конецът – златна паяжинка в здрача. ...
Откъснах бяло облаче – за кръпка,
игличка взех си – нокът от глухарче.
сълзичка от еленовата стъпка,
конецът – златна паяжинка в здрача. ...
123
5
10
Вълните на болката парят… Връхлитат внезапно…
Удавям се бавно, мъчително в техния ад…
Строшените кости се врязват в плътта изтерзана
И в мощно торнадо завърта се целият свят…
“Човекът е по-издържлив и от кучето, дъще.” ...
Удавям се бавно, мъчително в техния ад…
Строшените кости се врязват в плътта изтерзана
И в мощно торнадо завърта се целият свят…
“Човекът е по-издържлив и от кучето, дъще.” ...
154
3
6
ЧАШКА С ИЗВЕТРЯЛ КОНЯК
Свещта ми тихо гасне, пролетта
живота в мене вече не събужда.
Което бе прекрасно – отлетя,
и почна радостта да ми е чужда. ...
Свещта ми тихо гасне, пролетта
живота в мене вече не събужда.
Което бе прекрасно – отлетя,
и почна радостта да ми е чужда. ...
172
5
12
В календара се вглеждам с нескрита почуда:
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав! ...
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав! ...
309
9
17
Не питай косите ми как побеляха,
кога отлетяха децата на юг...
Годините много ли, малко ли бяха?
Съдбата ми скита се някъде тук.
Не чакай от мене покана за среща, ...
кога отлетяха децата на юг...
Годините много ли, малко ли бяха?
Съдбата ми скита се някъде тук.
Не чакай от мене покана за среща, ...
207
7
15
ВЪЖЕИГРАЧИ
Аз може да се движа по ръба –
щом – да си тръгнеш, беше предрешено.
Било каквото е било – съдба.
Не ме въвличай в ново изкушение. ...
Аз може да се движа по ръба –
щом – да си тръгнеш, беше предрешено.
Било каквото е било – съдба.
Не ме въвличай в ново изкушение. ...
227
5
9
НОВА ЦЪРКВА
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...
222
5
13
Мек снежец в гората се топи,
слънцето грее, облачета се редят,
дървета шепнат в първи зори
и цветчета ароматни в полето цъфтят.
Малко таралежче в горичката живее, ...
слънцето грее, облачета се редят,
дървета шепнат в първи зори
и цветчета ароматни в полето цъфтят.
Малко таралежче в горичката живее, ...
301
1
3
Дъгата се разпадна на боички
и нежно изрисува всеки цвят.
Замайващо ухаят и цъфтят
зюмбюлите – обичани от всички,
Главиците едва крепят самички, ...
и нежно изрисува всеки цвят.
Замайващо ухаят и цъфтят
зюмбюлите – обичани от всички,
Главиците едва крепят самички, ...
384
7
13
Край пътя златни нарциси цъфтят
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви, на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги, разгърден и крилат, ...
поглеждат смело слънцето в очите.
За кратко са, уви, на този свят
в душиците им мед уханен скрит е.
И милва ги, разгърден и крилат, ...
190
1
5
САМОТНИ СТРЪМНИ БРЕГОВЕ
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...
240
5
12
ЧАСТ ОТ ПЕЗАЙЖА В НЕДЕЛЯ
Аз може би баланса наруших,
когато пожелах да бъда твоя.
Живеех в приказен и кратък стих –
в потайните извивки на покоя. ...
Аз може би баланса наруших,
когато пожелах да бъда твоя.
Живеех в приказен и кратък стих –
в потайните извивки на покоя. ...
257
4
13
ПО-СИЛНО ОТ ЖИВОТА
Сега изпих горчивата си чаша.
До днес не зная как с вкуса се свиква.
Дали с мълчанието си изплащам
страха от непредвидената битка? ...
Сега изпих горчивата си чаша.
До днес не зная как с вкуса се свиква.
Дали с мълчанието си изплащам
страха от непредвидената битка? ...
245
6
12
СЕНКИ В ЗДРАЧА
Безнадеждни, далечни пространства.
Тишина – сякаш бала памук.
Беше влюбен и шедър, и ласкав –
с мен когато премина оттук. ...
Безнадеждни, далечни пространства.
Тишина – сякаш бала памук.
Беше влюбен и шедър, и ласкав –
с мен когато премина оттук. ...
209
4
6
Ръцете ми от студ са посинели
и зная – няма да ги стоплиш ти,
но кътам шепа пролетни недели,
бял люляк на пъртината цъфти.
Снегът от безнадежност бял се стели, ...
и зная – няма да ги стоплиш ти,
но кътам шепа пролетни недели,
бял люляк на пъртината цъфти.
Снегът от безнадежност бял се стели, ...
136
2
Замина си така спокойно, тихо.
Сред куп писатели, а дефакто сам.
Отекват спомените тъжно, глухо.
Обедняхме в нашия духовен храм.
Като пастир ти стадото поведе ...
Сред куп писатели, а дефакто сам.
Отекват спомените тъжно, глухо.
Обедняхме в нашия духовен храм.
Като пастир ти стадото поведе ...
284
1
6
Тиха промяна
(Френски сонет)
Тишината без теб не е лека:
пак тършувам из мислите свои.
Промених се от толкоз завои. ...
(Френски сонет)
Тишината без теб не е лека:
пак тършувам из мислите свои.
Промених се от толкоз завои. ...
308
5
17
Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...
149
3
3
Не бях ли момиче с коси – чернозем?
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...
257
7
7
В мечтите имам къщичка и аз.
Там приютявам сто щурчета зиме,
светулките и за любов петимен
в рапани скрит на топло морски глас.
Не вярваш ли? Ела и посети ме. ...
Там приютявам сто щурчета зиме,
светулките и за любов петимен
в рапани скрит на топло морски глас.
Не вярваш ли? Ела и посети ме. ...
308
3
13
На пръста си съдбата ни върти,
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...
242
1
2
БЕЗАДРЕСНИ ДОМОВЕ
Съседът кошерите зазими.
Пчелите спят – цветенца ли сънуват?
Брезички три, сред нивата сами –
видение в мъглата, плуват. ...
Съседът кошерите зазими.
Пчелите спят – цветенца ли сънуват?
Брезички три, сред нивата сами –
видение в мъглата, плуват. ...
294
3
8
(продължение)
секват фанфарите
площадът шарен е
в кръв, но все още – жив
като вълните са ...
секват фанфарите
площадът шарен е
в кръв, но все още – жив
като вълните са ...
238
1
4
Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат ...
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат ...
295
4
6
Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
271
4
3
Бях момиче синеоко,
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
266
2
5
КАРТИНА В НОЩНОТО НЕБЕ
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина. ...
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина. ...
242
1
6
Замлъкна ли, тогава проговарям трудно,
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...
253
„Свободата е начин на съществуване на съзнанието“
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение - ...
Жан-Пол Сартр
Уморих се да чакам спасение,
аз съм вечно самотна, в капан.
И пак става въпрос за съмнение - ...
327
5
9
Ще дойде ден когато няма да ме има
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк
на стих, прошепнат нежно, песен най-любима.
Ще бъде малко тъжна и безснежна зима. ...
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк
на стих, прошепнат нежно, песен най-любима.
Ще бъде малко тъжна и безснежна зима. ...
261
(Спенсъров сонет)
Споделена, но тъжна любов,
невъзможна по своята същност!
Не намирам шаблона готов
да скицирам душата ти външно! ...
Споделена, но тъжна любов,
невъзможна по своята същност!
Не намирам шаблона готов
да скицирам душата ти външно! ...
272
7
9
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
