337 резултата
Виновен бе. Признаваш. Тръгна тя
обидена от хладното ти его.
Замина тъжна много надалеко
и тъмен облак мигом долетя.
И слънцето се скри. Без светлина ...
  39 
Приемам те като лелеян дар,
от твоя поглед сладостно изгарям,
в очите ти до дъно се разтварям,
а любовта е вечен мой олтар!
Сърцето мое е кристален съд ...
  348  47 
Обичам те нежно през всяка минута,
пленен от небесните твои очи;
косите ти сякаш са лунни лъчи,
обкичени с огнено-звездни бижута.
Не можеш да бъдеш единствено моя, ...
  76 
Ти си пролетен разцъфнал цвят
и въздушно-нежен аромат.
Ти ме правиш истински богат
и осмисляш всичко в моя свят.
Ти си слънце меко в зимен ден ...
  96 
Водата, казват, е необуздана,
А вятърът се рее с грациозност,
Че огънят е символ на промяна,
Небето носи полета на волност.
Но щом снагата нейна се извие, ...
  128  11 
Копнеех да си само моя
и те сънувах всяка нощ.
Неспирно молех своя вожд
да те намеря из безброя
и да ми вдъхне светла мощ, ...
  260  13 
Ви моля, си вземете пеперуди,
които ми напускахте в ума,
очите не съзират образ други,
а тъй гореща в мене е кръвта!
Ви моля, приберете ги сега, ...
  126  13 
Луната, таз закрилница на страст
и майка на разблудните постели,
сестра на утро, дебнещо екстаз
и мащеха на сенките дебели,
от поглед строг ме крие всяка нощ, ...
  142  12 
Когато в дързостта си пак и пак
оставяте на портата ми цвете
не знаете, но тоз любовен знак
на мене разтреперва ми нозете.
И гълъбът, що идва сутринта ...
  166  17 
Почти постоянно се моля на Бог,
но в църква не ходя, не стъпвам в джамия;
прекланям се с радост пред всеки пророк,
изпратен със слово от Бога Самия.
Не съм целомъдрен, смирен християнин, ...
  93  12 
Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...
  56 
Ах, сладко е..., когато здрач е вън
и лирата на Еос трепка в сън...
Косата ми разплетена е вече,
а утрото пред нас е тъй далече.
И носи се от чашите ни звън... ...
  199  32 
Въздигам в култ всемирен тишината,
и времето - поспряло на каданс.
И в дрипи, или в мантия богата,
стихът ми ще ги срещне с реверанс.
Отива й корона - от сълзите, ...
  97  12 
Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш. ...
  212  11 
Че нивга любовта не ще е грях,
дори да носи помисли греховни
из вените да стичат се отровни –
безумна страст и даже малко страх,
защото няма вечно как да имам ...
  241  10  39 
И хора сме. Телата ни са грешни,
в душите злоба, гняв и суета.
И мислим, че венец сме на света,
отгоре гледа Бог...И Му е смешно.
От онзи стръвен повик - на глада ни, ...
  132  12 
Дойдох веднъж в съня ти... Чак от ада.
И пламенно обвих те с две ръце.
По теб преминах сякаш бях перце,
а ти мъгла обгръщаше с наслада...
А призракът ми, дълго бил на клада ...
  147  17 
Докосвай ме. Сега. Недей престава.
Не чувствам в мрака твоя нежен дъх...
Да можех леко, като с горски мъх
да спра вината си, да не ранява...
Измяната ми все покой не дава, ...
  162  23 
Превъплътен в една и съща роля
на сцената съм персонаж безличен
и подчинен на чужда, подла воля,
стоя съгласен в ъгъла трагичен.
За кой ли път безмълвно ще оголя ...
  44 
Ти можеш повече, нали! Не си
безмълвна част от фона на фасада,
в която лицемерие пълзи
и триумфира подло маскарада.
Махни се в миг от фалша! Потърси ...
  53 
На времето и аз бях лекар,
на болничка аз Главен бях.
И вярно служих, не бях шмекер.
И в „комунизма“ оцелях !
Нещата си като оглеждах, ...
  38 
Преди да е запяла, ще прокара
с душата нежна пръстите си леко
по струните и чудната китара
опива сладко, и памучно меко.
Мелодия вълшебна и ефирна ...
  46 
Красота си ти, магия бяла,
нежност съвършено разцъфтяла.
С твоя лъх и дъх, и с взор, с мечти
пролетта, усещам, с теб лети
и живот отново е посяла. ...
  78 
Днес твоя лик и твоята снага
ще взема аз за дивен образец -
за да прогоня хищната тъга,
разрязваща душата с лош резец.
Резеца ще смени красив венец ...
  52 
Човекът нещо май, че се обърка
и тръгна да се мери с Бог, нали!
В творбите му инато зачовърка
да разгадае тайните. Дали?
И в плагиатството се осмели ...
  48 
В трънака ли съм още? Изподрани
от драки са добрите намерения.
При все, че ме измъчват люти рани
не ме отказват болки и съмнения.
Пробивам път през шиповете с длани, ...
  84 
НОЩНО ПЪТЕШЕСТВИЕ
Както си лежа и размишлявам
за това, това и онова,
изведнъж усещам, че отплавам
надалеч от своята глава. ...
  93 
1.
Не веднъж се влюбвах, влюбвах аз
от прелестите женски запленен
и някак ненадейно, и завчас
стрели на Ерос впиваха се в мен. ...
  107 
Съдбата трудна е, но не присъда.
Дори с един процент и да зависи
живота ми от мен, с душа ще бъда,
а моята душа безспорно... ти си.
В безизходност и на ръба на бездна, ...
  48 
Ти каза ми: " Не го прави! " , но аз
пленен от беловласия й чар
сърцето си й дадох мигом в дар
и тя го взе далеч повила в мраз.
Повярвайки на Снежната кралица ...
  64 
Ти можеш всичко истинско да сториш.
Да ми покажеш същност благотворна.
На злото със добро ще отговориш.
Красотата в теб е неуморна.
Свободата ти, душа просторна, ...
  45 
Разсейват се миражите. Мъглата
изпълнена с илюзии изчезва.
Пречистена душата ми и трезва
потъва преохотно в синевата.
Ухание на пролет. Красота ...
  56 
Сонет съм аз, ти - триолет...
Два пламъка най-откровени
в една любов превдъхновени.
Сонет съм аз, ти - триолет.
Пред нашето горене тленни ...
  76 
Усмихваш се отново... Чувствам аз -
очите ти се взират мило в мен.
И всичко ли ще е това? - В екстаз,
от теб да бъда само възхитен.
Не е достатъчно, нали. Два свята - ...
  72 
Веднъж ти замина, за дълго... Тогава -
потънах в ленивата, сива тълпа.
Изгубих се тихо, потъна в забрава,
чувството мое - за цел и борба.
Редяха се дните в безлика съдба. ...
  66 
Изящество струи от тебе, чар.
На феите дете, с природен дар,
вълшебство чисто в тебе се таи
и пошлостта избягала стои
зазидана от завистлив товар. ...
  81 
Реки ли са невежите тълпи
течащи кривогледо между нас?
На брегове далечни в този час
разделят ни различните съдби.
Дори към тебе взорът се топи ...
  64 
След като настъпи демокрацията,
хората решиха, че ще дойде рая,
но излъга се жестоко нацията,
защо тъй стана аз зная.
Неправдата навсякъде царува, ...
  85 
Притихнал спрял не спи града
Набира сили за след тъмното
И славеите стиснали гърла
Не пеят, не посрещат утрото
Затиснали душите си във страх първичен ...
  63 
Балони на съдбата там и тук
явяват се и чезнат с празен звук.
Привличат с цветовете на дъгата
и тръгваме да гоним по земята
щастието наше... пук-пук-пук... ...
  52 
Предложения
: ??:??