672 резултата
Да моля ли за прошка всеки ден?
Щом ти не чуваш, няма смисъл тук.
И аз съм пренебрегван, и смутен,
и сякаш ме размазва боен чук.
Да търся ли отново начин друг, ...
  58 
НЕБЕСНА ПУНКТУАЦИЯ
Най мразя многоточието в края.
С мълчание какво ли ще спестиш?
Кажи каквото трябва – да го зная.
Безмълвието често по̀ горчи. ...
  62 
СЪЛЗА ПО ЛИСТ ОТ ЯВОР
По миглите на дивия овес
търкулва дъжд сребристите си капки.
И тръпне кротката кошута, чака
пощада или милост от ловец. ...
  97  12 
/рондел/
Ти блокира ми сърцето,
сякаш е ненужен спам.
И макар да бе ме срам,
звъннах – даваше заето. ...
  58 
МНОГОТОЧИЕ СЛЕД ЕПИГРАФ
Подирих тишината в думи,
дъждовни ръкописи четох
и предох яворова шума,
и пих от бликащата есен, ...
  64 
/рондел/
Подмина ме, не ме позна!
/Натрупала съм килограми/.
Заля ме с чар – като цунами
от млечен шейк, и отшумя. ...
  79 
СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Сънувам здрави коренища,
които рукват от небето.
Но по-нататък не е светло.
Защо след тях не виждам нищо? ...
  99 
ЗАЛЕЗ
Аз имам простички въпроси,
понякога дори ме дразнят,
но песен щом в душата нося,
за мене всеки ден е празник. ...
  85  13 
Живеем в многоъгълния свят,
а че е кръгъл учат ни науки,
мълчим покорни, тихи и неуки,
там, в който ъгъл и да ни заврат.
За пуста слава някои твърдят, ...
  67 
Една овчица пътя прекоси
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента ...
  66 
НИЩО ЛИЧНО
Сенките се спускат край реката.
Нищо лично. Време е да тръгват.
Аз не знам къде, но е оттатък –
някъде, където не е тъмно, ...
  83 
Тишината нощес се разлисти
по стъклото, пленено от лед.
Изрисува с кристали сребристи
лавандула и мак, слънчоглед,
боязлива стреха – приютила ...
  121 
ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЕСЕННА БРЕЗА
Не остана какво да делим.
Може само да си споделяме –
как въздиша добрият комин
и димът му в небето се стели, ...
  175  11 
ЕСЕНЕН РЪКОПИС
В синята поема на небето
есенният дъжд изплаква
листопада – в тих любовен шепот,
прелетял край нас за кратко, ...
  112 
Мъглата по баира слиза
и увъртолва листопада
в дебелата си мокра риза.
Мълчат подплашени стадата.
Коминчетата кротко пушат. ...
  77 
Светът създава нови правила.
(Обаче ни едно от тях не спазва.)
Дори да бъдеш доверчив и благ –
зениците на совите са празни.
И те не са това, което са – ...
  152 
НА АВТОСТОП
Смирена ще потъна в есента –
последното ми сигурно убежище.
Докато тлее бавно, таралежите
крадат от залезната ѝ тафта, ...
  125 
Когато сняг в косите ми напада,
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава ...
  128 
Графит съм на стената в този град,
жестоко време ме изографиса,
не зная и чертите ми какви са,
дали съм стар и грозен, или млад.
Край мене – минувачи, шарен свят ...
  214  19 
РАЗЖАЛВАНЕ НА ЛЯТОТО
Намирам смисъл във неща,
които завчера подминах.
Смирих се пред случайността –
не идва нищо безпричинно. ...
  133  15 
МЪДРОСТТА НА ТИХИЯ СЕЗОН
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври. ...
  116 
ДОКАТО ИМА СВЕТЛИНА
На сънища така не се наситих –
все пищни, цветни, ярки и без звук.
Навярно нощем скитам сред звездите,
а в ранна утрин се завръщам тук. ...
  114 
На дребно се пилея и дори
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...
  125 
КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ ДО МЕН...
Умората е тъмното начало
и краят на сърдечните илюзии.
Не знам кога навън е наваляло
и кой хомот от тръни ми нахлузи. ...
  124 
ШЕПА ПЕПЕЛ В КЪРПА
Надявах се, че имам всичко
и повече не ми е нужно –
уханието теменужно
в дъжда – когато се изтича, ...
  153  19 
След нежен шум от ангелски криле
и моята душа на юг се стрелна –
потъна в светлината безпределна –
без виза, без покана и билет.
А лятото – провесило носле, ...
  103 
От няколко си памтивека
или, откакто свят светува
крила поискал е човека
преди от дъно да изплува.
И колко болка причинил е, ...
  77 
Тук поства не едно перо,
без чийто небосвод не мога.
Чрез дара, даден ни от Бога,
светът е място по-добро.
За публиката – верен брод ...
  70 
ЕСКИЗИ НА ПУСТОТАТА
Като перце е нежна тишината.
Въздишам – тя едва потрепва.
Присвих дъждовната си шепа –
да полюлея есенния вятър. ...
  136 
Помогна ми в горчиви дни
и теб не ще забравя нивга –
възвърна моята усмивка,
съзрях пред себе далнини…
...Какви ме чакат бъднини? ...
  80 
Морен се пренасям за милувка
в селото на детските лета.
Място с уникална красота.
Дните на удобните обувки…
Всеки път оставам за нощувка, ...
  92 
Не съм вълшебник... Нямам този дар
на приказния чародей - герой.
Но мога да опитам с нежна жар,
на словото, да съм приятел твой.
Тъга и самота не са покой, ...
  313  18 
ЕДНА ПРАШИНКА НАДЕЖДА
Златна плесен покрива града,
зазорява и още е тихо.
Тъмни облаци слънцето скриха
и издишаха кръпки ръжда. ...
  145 
ТОВА, КОЕТО ПРЕМЪЛЧАВАМ
Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни. ...
  192 
ЕСЕННО С ПРЕОБЛАДАВАЩА ОБЛАЧНОСТ
Не знам кога жетварят прекоси
полето – като щорм, и го съблече,
ръкойките разпускаха коси –
и чезнеха сред падащата вечер. ...
  120 
ДРАСКУЛКА ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЯВОР
Сега ще се обичаме до край.
Излъга здрачът ловко сетивата.
Представям си, че вън е още май
и липов дъх разбрида тишината. ...
  110 
И не остана моят ангел с мене,
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.
Дори поетът – от жена роден, ...
  165  11 
"Или другата първо ще жалиш с цветя,
кислорода ѝ сам щом изключиш?"
Пепа Петрунова
Щом стряхата прокапа, като сито
и вече да си тръгнеш си готов, ...
  125 
ПРИЮТ ЗА САМОТАТА
Стените станаха дебели.
Душата ми – до дъно празна.
След много слънчеви недели
накрая слънцето угасна. ...
  150 
Дали преди да тръгна съм изгубил
и пътят ми е път в миражи цветни?
Не мисля, че напразно съм се влюбил
и чувства ще са с чувства безответни.
Септември наближава, дните летни ...
  119 
Предложения
: ??:??