296 резултата
След като настъпи демокрацията,
хората решиха, че ще дойде рая,
но излъга се жестоко нацията,
защо тъй стана аз зная.
Неправдата навсякъде царува, ...
  29 
Притихнал спрял не спи града
Набира сили за след тъмното
И славеите стиснали гърла
Не пеят, не посрещат утрото
Затиснали душите си във страх първичен ...
  18 
Балони на съдбата там и тук
явяват се и чезнат с празен звук.
Привличат с цветовете на дъгата
и тръгваме да гоним по земята
щастието наше... пук-пук-пук... ...
 
Не искам да си мисля, че заблуда
е твоето вълшебно обаяние.
Съмненията заличи с почуда,
с най- творческото ангелско сияние.
Погледни ме, не от разстояние, ...
  23 
Магия за любов е твоят стих.
Дори за миг не се и усъмних
в прекрасната му чистота и зов.
О, глас на муза с искрен благослов
и от душа, и от сърце открих. ...
  24 
Отварям бавно скърцащият скрин,
изваждам спомен - крехко сухо цвете,
прашецът му се рони по сърцето,
и виждам юни в погледа му син.
Прашасал цвят - скептикът ще рече, ...
  51 
Терзание... Безмилостно пристяга
и плът, и дух с прегръдката си яка
едната съвест в тежко изпитание,
и пита съдно, и без колебание:
" Защо от себе си далеч избяга? " ...
  21 
Среща мимолетна, спретната със изгрева.
Заветна бе, но вплете се във мислите.
Съпровод на песни птичи и хладна мистика.
Жарки светлини сред локвички-избистряне.
Отнели няколко мигвания, отмина красотата. ...
  20 
(По книгата на Джо Витале и д-р Хю Лен „Абсолютна неограниченост“)
Обичам те и всичко ти прощавам
и моля те и ти да ми простиш! –
това е в мен звучащата октава
и моят искрен, тихо шепнат, стих. ...
  51 
Чак страх ме хваща, колко си приличаме,
играчи, покерджии обиграни.
Избягваме любовните капани.
Прикртити карти. Мизата – обичане.
Седим, мълчим и с каменни сме ликове. ...
  85 
Съзрях там в далечината
Блясък най-съвършен,
Края на дерзанията
На мен, човекът грешен.
Ала в алчността си ...
  43 
… и сякаш на кутийка за бижута
с надежда вдигам лекия капак.
С прецизност ювелирна, някой пак
създал е прелест, никъде нечута.
Твореца ще дамгосат днес, че луд е – ...
  170  12 
Сън ли всичко е било?
Търся под небето кът...
Две-три капчици "Мерло"...
Клена с тънко е стъбло,
трепка с листи в сладка смърт... ...
  244  10  30 
Разцепвам се понякога до там,
че целият съм мрежа от провали
и чувството да бъдеш чужд, и сам
пробожда мисълта ми без да жали.
За всяка грешка моя или не ...
  46 
Колко зими до днес преживях,
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях, ...
  93 
Ах, звездна нощ..., а в мен тъма вали,
звучат на нимфи скръбни арфи зли...
Отпивам бавно от напитка медна,
копнея за гръдта му властно-нежна...
Да можех да му пратя тез стрели... ...
  218  28 
Разкошен сняг,
нима небето ти омръзна?
Или за устните ми топли зажадня?
Самотен бряг...
от самота замръзнал ...
  97 
Поредната година си отиде,
измършавя от липси календара.
Видях , каквото има да се види,
поредната година си отиде.
Остана в шепа стихове обида ...
  102 
А бе убежище за двама,
а бе за двама топъл дом...
Един чадър - небето в рамка.
Чадър един - винил и хром.
Горд страж, с широките си плещи ...
  140 
Какво ме очаква, какво следва
В тази трагедия, този театър
Минала болка, и тя ме преследва
Брули ме мене студения вятър
Кой ме постави в тази пиеса ...
  74 
Потракват монотонно колелата…
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка
с лозници и смокини ароматни…
От уличките с есенна позлата, ...
  262  17 
Върви до мен... Аз май ще се разходя
и няма да побързам днес за вкъщи.
Града пеша ще искам да пребродя,
да срещна хора, докато се връщам.
Не бързай ти, ела да помълчим и ...
  109 
Мен сърцето не ме кърши.
След години то ще спре.
И живота му ще свърши,
щом в гърдите ми умре.
За душата ми е мъка – ...
  78 
Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван, ...
  378  23 
В пръстта небрежно Бог си поиграл,
огледал се в света си чисто нов и,
с безформена буца от мократа кал,
създал човек. Без дрехи и окови.
Ликът си несебично Той му дал, ...
  89 
Песничка простичка - ритъм и звук,
просяче, седнало вън на паважа,
стиска коматчето в мърляв юмрук,
псето бездомно - другарче и стража,
молят очите им: Спрете се тук! ...
  151 
Опекъл-недопекъл се денят,
търкулва се по делничния хребет .
От ъгъла на всеки кръговрат
минутите са адски непотребни.
Какво е тази мъничка минута ...
  158  10 
След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
  525  14  30 
Но как тъй шеметно попаднах в плен
на твоята прегръдка властно-нежна...
Да бях се колебала само ден...
А бе лъстта ти пламенна, безбрежна,
обсеби ме в най-тих потаен час. ...
  217  21 
Да можех тази нощ да се изгубя
сред топлите поля на твойта плът*...
Дори да се простя с покой и хубост,
дори да съм изправена пред съд...
Страстта ми да намери кът ...
  302  28 
- Кой или какво си ти, видение
явило се безплътно във съня?
Илюзия случайна? Просветление,
което носи мека топлина?
- О, драги мой, нима не ме позна! ...
  78 
(Спенсърови нони)
Нима не сещаш в таз заря последна
на погледа ми звездното огниво?
Полярен кръг от настървеност ледна
пред мен въпроси хапещи излива. ...
  339  26 
Как искам в този час на шепот тих,
когато тъна в скръб и сълзи лея
в един по-фин от устните ми стих
аз с нежност лунна тебе да възпея.
Така, че в миг деня с нощта да слея, ...
  322  11  34 
Нощ. Кукумявка и призрачен звук.
Крие се черен котак зад комина.
Вятърът вие. Смъртта ли е тук?
Грешна душа ли към ада замина?
Времето спира. Стрелките напук, ...
  195  12 
Не съм се примирил, не се преструвам.
Не съм избягал и не чакам нещо
света да промени със чудо, вещо.
Не искам обещания да чувам.
Пред всичко илюзорно и зловещо ...
  121 
Любовно
Целувката от топлите ти устни
е като сладостен и мек нектар
от цвете нежно за пчелата дар
що между листите си ще я пусне… ...
  329  32 
О, дар презрян – тез устни с цвят малинен,
погубват в миг без време всеки мъж,
дори от допир плах поне веднъж...
Как гибел зла откриха в тях мнозина...
Но само ти с очи от мраз – лавина, ...
  382  14  43 
Ще се сгуша в мелодия мека
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ...
  269  12  19 
А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук, ...
  191  10  15 
Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...
  362  16 
Предложения
: ??:??