Обръщам се назад и виждам как боли,
поглеждам пак напред и осъзнавам колко съм по-силна от преди.

За миг затварям аз очи,

усмивка се образува по моите устни.

Тръгвам целеустремена,

широко отварям очи,

оглеждам се и забелязвам безброй многото самотни души...

иска ми се да им кажа, че все някога спира да те боли,

но ги подминавам и оставям живота им сам да се подреди.

Защото така ще станат по-силни,

по-добри и това ще ги направи хората, които трябва да са си.