6.07.2008 г., 9:22

Спиш ли вече?

1K 0 15


Ще ти разкажа за пингвинката,
която много дълго не повярва,
че е студено нейното пингвинче.
А аз видях това.
Видях това.
Бях там.

За веселата бяла рибчица
ще ти разкажа,
когато я налапа каракудата.
А майката видя това.
Видях това.
Бях там.

И за мига, когато беше с мен,
ще ти разкажа.
Когато беше с мен - а ме напусна.
А аз видях това.
Видях това.
Бях там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...