Споделена самота
"По-страшна от самата самота
е само споделената такава"
К. Кондова
И споделих си самотата с теб,
прибрах си я на топло - да не зъзне,
макар и наранена, без душа,
аз чаках дълго пак да те прегърна.
И няма съм, и толкова сама,
а звуците от любовта са силни,
не ме поиска сляпа от тъга,
не ме потърси... и така замръзнах.
Сега доволен само ще мълчиш,
да те обичам беше ли ти нужно,
след тебе съм бездомен дъжд без цвят
и тъй самотна съм без твойте чувства.
Споделих си самотата с теб,
а ти на любовта ми не отвърна,
оставих толкова отворени врати -
поне за миг аз пак да те прегърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Великова Всички права запазени
