ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
18.10.2009 г., 22:31 ч.

Споделено 

  Поезия » Друга
476 0 4

                                            Споделено

 

Сега, когато хоризонтът ми теснее

и като сух и сбръчкан плод се свива,

все още някъде във мен живее

една невръстна палавница мила.

 

Макар, че от години топката ми гумена

сред паяжини и прах в мазе лежи,

а моята едничка кукла купена

в кашон почива със излющени очи.

 

Не я люлее никой,не покрива

нозете й картонени да я приспи.

От сухи клечки кукли парцаливи

и простички отдавна не тъкми.

 

Очички със бои не им рисува.

Не ги разхожда във кутия от обувки

и няма вече кой да ги лекува

с лекарство от водица и с милувки.

 

Тъгува за бели детето в мен.

Да го посмъмрят, след това да му простят.

Светът с усмивка да го слуша възхитен,

когато волно виковете му ечат.

 

А в зимни нощи, сред сумрака гъст,

в колибка топла да се скрие под юргана,

когато вън със маминия пръст

върху стъклото чука  торбалана.

 

Сега сребро косите ръси без отсрочка,

болежка хапе левия ми крак

и аз чертая с разноцветни плочки

на куцанката доживотна всеки знак.

 

                                                                          Диана  Загора

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??