Споделено (някога някъде на север)
Викингът:
със кораб ще дойда
и ще те отнема
от тази спокойна
плодородна земя
а после със вятър
и дъжд във косите
далече на север
ще те отведа
Девойката:
във твоята сила
за миг аз се влюбих
закрила намерих
под твойте крила
усмихваш се нежно
а синият поглед
открадна завинаги
мойта душа
Викингът:
единствено с тебе
аз силен се чувствам
с гласа ти се будя
в съня те зова
във дните жадувам
за твойта усмивка
за стройното тяло
на млада бреза
Девойката:
на пристана чакам
броейки вълните
със мисли за нашите
бъдещи дни
но кораба още
е там под звездите
далече от мене
и мойте мечти
Двамата:
бреговете на север
са наша стихия
закрилят ни в бури
и в слънчеви дни
любовта ни те пазят
със вечна магия
даряват ни вяра
и безкрайни зари
~~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
