Споделеност
Две очи и топли устни,
две ръце и две звезди,
мога ли във мрака да ги пусна,
щом душата ми така гори?!
Думи споделени,
път, криволичещ, но един!
Мислите са вдъхновени,
желани срещи под небосвода син!
Вълни и облаци до хоризонта.
Слънце, гларуси, мечти!...
Душата усеща се свободна,
нещо случва се, нали?
Дом, уют, вечеря с нежност.
Два погледа се срещат във нощта.
А във тях ето я - безбрежна,
таз кралица Радостта!...
И думите притихват сякаш,
безсилни, слаби и блажени,
устните са изморени някак,
имат сили само да целуват!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
