Две очи и топли устни,
две ръце и две звезди,
мога ли във мрака да ги пусна,
щом душата ми така гори?!

Думи споделени,
път, криволичещ, но един!
Мислите са вдъхновени,
желани срещи под небосвода син!

Вълни и облаци до хоризонта.
Слънце, гларуси, мечти!...
Душата усеща се свободна,
нещо случва се, нали?

Дом, уют, вечеря с нежност.
Два погледа се срещат във нощта.
А във тях ето я - безбрежна,
таз кралица Радостта!...

И думите притихват сякаш,
безсилни, слаби и блажени,
устните са изморени някак,
имат сили само да целуват!...